За всички пловдивчани кино „Балкан“ е със значение на точен и ясен ориентир. Едно от класическите места за среща. Дълги години сградата е била и си остава една от емблематичните сгради в Пловдив. Намира се в западната част на главната улица „Александър I“ на ъгъла в който се пресичат с ул. „Патриарх Евтимий“.

Преди да бъде построена, на това място се намира прочутата сладкарница „Пчела“ с голяма зала, лятна градина с шадраван и изискана клиентела. Там се предлагат сладкарски лакомства, задоволяващи и най-изтънчения вкус.

Големия пловдивски летописец Никола Алваджиев пише за „Пчела“: „Никъде не можеха да приготвят така майсторски шоколадени пасти и добоши. Сочни и винаги пресни, ухаещи, от бяло като сняг брашно и чисто краве масло. Скъпи материали, евтини пасти, голям оборот, та нямаше загуба“.

 Още по-назад в годините това заведение се нарича „Александър Батенберг“. Зад сладкарницата е къщата на Климент Точков – собственик на имота. Интересно е, че Точков още през 1928 г. иска да построи киносалон, за който има и готов проект на арх. Христо Пеев, нереализиран по неизвестни причини.

През пролетта на 1937 г. сладкарницата изгаря при стихиен пожар и на свободния терен, предприемчивия собственик започва строежа на една от най-големите и значителни сгради на Пловдив. Тя е построена в периода 1938-1940 г. по проект на софийския архитект Константин Панайотов, (роден в Пловдив през 1889 и завършва архитектура в Мюнхен, Германия през 1915 г.) Строителството е извършено от софийската строителна фирма „Циклоп“.

Сградата е удивителна от така наречения тип „Доходна сграда“ с прекрасна архитектура и добра локация, по-ниска от днешното тяло, с огромна тераса и сладкарница на последния етаж, от която се открива вълшебна гледка към Родопите. Характерната конвексна извивка дава на сградата експресивен изглед. Облицовката е с плочи от бял варовик, характерен за архитектурата от междувоенния период. Овалната и форма стои добре и днес. В нея има киносалон, магазини и кантори.

Кинозалата е в партера с централно влизане и два изхода на фланговете. Касовото фоайе е удобно и широко, с подходи чрез две стълбища към балкона и централно към зрителната зала, която е с овална форма, много добра видимост към екрана и има 567 места. Над касата след време има и светещо табло – с квадратчета, които информират за коя прожекция какви билети има. Сградата е с просторни фоайета и коридори, както и съблекални (гардероби за зимните дрехи) като в театрите. В двата етажа са по 23 кантори с необходимите санитарни помещения.

Третият етаж е терасен оформен с перголи (покрита алея, арка с рамка, покрита с пълзящи растения), напълно в духа на Модерното движение и в синхрон с принципите на Льо Корбюзие (швейцарско-френски архитект, дизайнер, урбанист, писател и художник). На него има сладкарница и по един апартамент в двата края.

По протежение на двете улици са разположени и 10 магазина. Интериорът с черно-белите циментови мозайки също е от особен интерес. Коридорите за офисите в етажите повтарят извивката на сградата, а подовете им са с успоредни черно-бели ивици. На всеки етаж има уширение (фоайе), чийто под е отново със същите като едрина ивици, но разположени перпендикулярно спрямо тези на коридора.

Официално собственици са Климент Точков и Павел Богданов-Павлето, който е по-известен сред пловдивчани. Джудже по рождение придвижващ се с два бастуна. Известен още с това, че винаги от къщи го взимат с файтон. Живее сравнително близо на ул. „Велико Търново“ №17. Бизнесът му е рентиерство и е известен още с щедростта си.

Киното е открито на 11.10.1941 г. с премиерата на унгарския филм „В пламъците на любовта“ с Пал Явор (тогава най-известния мъжки символ в унгарските филми) и Мария Мезей. Съдържатели на киносалона от откриването му до национализацията след 1944 г. са двамата кинодейци – Кирил Петров и Лука Тодоров.

През социализма сградата е надстроена и терасата е унищожена. Това става в периода 1968-1970 г.

В годините са извършени доста неудачни промени, като затваряне на двете стълбища, които водят от касите към горното голямо фоайе, истинската чакалня. Затворен е и единия изход от към „Главната“.

В сградата се настаняват профсъюзите, но салонът продължава да бъде един от най-актуалните за феновете на филмовото изкуство. Не е изненада по коридорите да се видят Невена Коканова, Катя Паскалева или Цветана Манева. В киното гостуват всички големи имена на българското кино. В него дълги години е домът на Фестивала на късометражното кино, който раздава първите награди Златен ритон.

След демократичните промени според закона за реституцията се събират разпръснатите по цял свят около 30 наследници. Следват делби, продажби, нов собственик и „Балкан“ не е кино от 1994 г.

Остават спомените от прожектираните прекрасни филми като: „Чочарка“ със София Лорен (1962), „Червено и черно“ с Жерар Филип и Данил Дарийо, Антоанела Луалди (1957), „Певецът от Мексико“ с Луис Мариано (1959), „Годзила“. (1957), „Бродяга“ с Радж Капур и красивата Наргис (1955), „Развод по италиански“ с Марчело Мастрояни и Стефания Сандрелли, „Капитан Леши“ , „Виелица“ (Снежна буря) по романа на Ал. Пушкин - „Метель“„ Особен Урок“ с Натали Делон, „Херкулес“ със Стив Рийвс (американски културист), и много други, както и спомена за билетите от 16, 20, 24 и 32 стотинки и ученически от 12 ст.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев