На 3 януари 1901 година в София във влашко семейство преселено в столицата е роден Кирил, Пловдивски митрополит и пръв патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския и статут. 

Светското му име е Константин Марков Константинов - висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. 

По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна). Защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент. През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. 

Пловдивски митрополит е от 1938 до 1968 г. През 1943 г. Председателят на Лекарския съюз в Пловдив и един от най-добрите наши лекари д-р Теофил Груев (общественик, либерал-демократ, антифашист, масон) научава, че всички еврейски семейства са събрани за да бъдат изпратени някъде. 

Докторът отива на място, но не успява да получи никаква информация. Тогава решава да събуди своя приятел Владиката Кирил, който му е и пациент и е известен с подкрепата си за евреите. Кирил дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. 

Той ги поема под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, ще легне пред влака. Алармира царя и спират депортацията. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал. Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир по негово желание приживе.

Из "Енциклопедия на Пловдив" от Божидар Тотев