Сладкарница „Назъм Хикмет“ (Ориенталската сладкарница, сладкарницата под джамията) е една от най-известните и посещавани сладкарници от пловдивчани и гости на града. Намира се на пъпа на Пловдив, под „Джумая джамия“ с вход от север – ул. „Железарска“.

„Назъм Хикмет“ е името на читалището към джамията, и пловдивчани са наричали така и сладкарницата. Там се приготвят турски специалитети с вкусана Ориента, като най-известното неповторимо и любимо на всички е чудесното АШУРЕ, варено жито полято с розова вода (задължителна съставка) Ашурето се сервира в купички. След като се залее със сироп по желание се поръсва и с канела. След време излиза модата да се добавят различни ядки и отгоре да се слага топка сладолед. Може да се прибавят и малко сушени плодове, кайсии, бадеми, стафиди. Може и сушени сливи, но има риск ашурето да потъмнее от цвета на сливите. Така приготвеното обаче ашуре не се полива със сироп, а отгоре се настъргват орехи със захар. Ашурето е арменски десерт и те го правят много преди турците. Казва се АНУШ АБУР, което на арменски език се превежда СЛАДКА СУПА.

Сладкарницата предлага и прочутият ГОРЕЩ САЛЕП. Приготвен от салепово брашно с малко нишесте, малко прясно мляко и поръсено с канела. Салепът постоянно се подгрява, защото това питие е прекрасно само горещо. Или както са го рекламирали „Салеп пари, кашлица вади!“, „Пари гуша, да те слуша“ и т.н. Салепът се е продавал и на улицата. Салепчиите са носели на гръб лъскав висок съд от мед, а отдолу е горяло мангалче с дървени въглища.

Това, което днес го няма, са „ПИЛЕШКИ ГЪРДИ”, пилешко месо – накъсано, сварено и овкусено. Яло се е с канела и захар. На дъното на казана в който се приготвя е оставало нещо загоряло, което се е режело на квадрати. Викали са му „Казан деби“ или „Казан гиби“...

Част от другите сладки „магии“ са още: МАЛЕБИ, бял крем полят със червен сироп (малини, ягоди и т.н.). Малебито не се е правило в купички, а в тави. След като е ставало достатъчно гъсто, се е режело на тригълници – като торта. Заливало се е с шербет или червен сироп и миришело на розова вода.

Фантастичната турска БАКЛАВА, КАДАИФ (с пълнеж от счукани орехи, залят с разтопено масло и обилно полят със захарен сироп), РЕВАНЕ (направено от грис или брашно, напоено със сироп), сочните ТУЛУМБИЧКИ, БАЛСУДЖУК (сурови орехи нанизани на конец и потопени в гроздов сок, и след което поръсени с много пудра захар).

През 50-те и началото на 60-те години в Пловдив се нарича БАЛАБАН (балабана се продава и на пазарите, носен от продавачите в тави и нарязан на парчета по около 10 см).

Каймаклията ТУРСКО КАФЕ („А ла турка“) на джезве. На турски „Курукайфеджии“. „Куру“ значи сухо кафе. Сервира се в чаша без дръжка (филджан). За да стане каймак, се слага малко сода бикарбонат. На килограм кафе, 5 грама сода. Прави се на пясък и джезвето леко се заравя в него. Кафето като кипне се вдига джезвето за да спадне и отново върху горещия пясък и така няколко пъти.

По късно във времето се предлага и ПЕЧЕН СУТЛЯШ (мляко с ориз), традиционните турски ЛОКУМ и ХАЛВА. В сладкарницата едно време не е имало газирано. Продавали са се разни шербети и още много вкусотии.

Млечен бар „Здравец“ е открит през 1968 г. на ул. „Княз Александър I“ № 7. На двадесетина метра от Римския стадион, в лявата част на Главната улица, посока кино „Република“.

Познато и предпочитано заведение от пловдивчани и гости на града. През целия ден от 8 до 20 часа, потокът от клиенти не спира. Освен обичайните кафе, чай, прясно мляко, плодови нектари, сокове, на място се приготвят шест вида десерти на млечна основа, кремове, сладоледи и мелба с различни добавки: орехови ядки, карамелизирана захар, кокосово брашно, шоколад.

Сервират се доста интересни за времето млечни коктейли, от които най-много се пие „Млечен шейк“. Приготвят се и евтини принцеси и кашкавалки с чаша прясно мляко или айран. Идеята за специализирането на заведението е на директора на фирма „Ритон“ инж. Никола Колев, а асортиментът е по рецепти на техноложката инж. Томанка Попова. Любимо място на художника Златю Бояджиев, както и на други известни пловдивчани.

Вече не съществува!

От "Енциклопедия на Пловдив", автор Божидар Тотев