Гурко Иванов Мархолев е роден на 18 декември 1880 г. в гр. Карлово. Доведен син e на Иван Мархолев, съратник на Левски. Майка му е Гина Мархолева. Един от заварените му братя по бащина линия е генерал Генко Мархолев, командир на  Лейбгвардейския конен полк през Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).

Завършва основното си образование в Карлово, Военното училище в София (1901), Сенсирското военно училище и Академията на Генералния щаб в Париж (1905-1908).  Достига до чин генерал-майор във войската. През Балканската война (1912-1913) е помощник-началник на оперативната секция в щаба на Втора армия, командвана от ген. Иванов. След превземането на Одринската крепост Гурко Мархолев ескортира пленените турски военни – началници на дивизии, начело с Шукри паша до София. Там турският военачалник му подарява сабята и седлото от коня си, които през 1938 г. ген. Гурко Мархолев дарява на военния музей в София „за спомен и назидание на младото българско поколение”. През Първата световна война е в щаба на главнокомадващия на българската войска ген. Жеков, командир на дружина, а след това и на Девети пехотен полк. Участва в боевете при р. Черна и Дойран.

След войната е командир на Втора пех. Тракийска дивизия. Като високо просветен и културен офицер, завършил Френска военна академия, владеещ перфектно френски и немски език, му се възлагат отговорни военни и военно-политически мисии. Включен е в състава на комисията по определяне на българо-гръцката граница през 1921-1922 г., с която задача се справя отлично. Границата ни с Гърция, по цялото си протежение, е прекарана с всички тактико-стратегически предимства в изгода на България. За отличната работа му е изказана специална благодарност от председателя на комисията. По време на управлението на Земеделския народен съюз, под председателството на Александър Стамболийски, ген. Гурко Мархолев е назначен за началник на жандармерията, по това време ограничена от клаузите на Ньойския договор 1919 г. През 1935 г. е Областен директор на Пловдив, а през 1936 г. – Областен директор на Бургас.

За заслугите си е удостояван с много военни отличия – офицерски Орден за храброст III степен, орден "Свети Александър", сръбски орден "Белий орел", германски орден "Железен кръст" I класа и други.

Гурко Мархолев свързва живота си с Елисавета Джуркова от Пазарджик, тук създава дом и семейство. Председател е на Дружеството на запасните офицери в Пазарджик, Околийски председател на бойците от фронта в Пазарджишка околия и председател на кавалерите на ордена за храброст. Взема участие в културния живот на града. Занимава се и със земеделие – развива добро земеделско стопанство, признато за семепроизводно. Гурко Мархолев е един от многоуважаваните граждани на Пазарджик.

Умира на 9 април 1940 г. в Пазарджик. Опелото е извършено от Пловдивския митрополит Кирил с участието на всички свещеници от града. Венци са поднесени от името на Н. В. Царя, Военното министерство, началника на 2-ра пех. дивизия, 27-ми Чепински пех. полк, Областен директор, Пазарджишката община и др. Пазарджичани отдават заслужена почит с присъствието си на погребението.

Фондът на ген. Гурко Мархолев, е дарен от дъщеря му Екатерина Мархолева- Панова през 1985 г. и е един от най-богатите с документи и снимки от Балканските и Първата световна войни.

Гурко Мархолев с майка си. София. Май 1903 г.

Гурко Мархолев по време на специализацията му в Париж. Септ. 1905 г.

Пленяването на Шукри паша край Одрин. 1913 г. Ген. Гурко Мархолев - втори от ляво надясно.

Бълагарски войници и офицери до чешма в памет на загинал през 1915 г. капитан. [1918 г.]

Гурко Мархолев - трети от ляво надясно.

С български войници от 9-ти пехотен полк [1917 г.] Ген. Гурко Мархолев - първи ред, първи седнал от дясно наляво.

Полк. Мархолев (трети от дясно наляво) с членовете на пограничната комисия за определяне на българо-гръцката граница. 1922 г.

Грамота от Цар Борис III за награждаване с офицерски кръст "Св. Александър" полковник Гурко Мархолев като комадир на 2-ри пехотен Тракийски полк. 5 окт. 1921 г.

Указ на Петър I - Крал на Сърбия, за награждаване с орден "Белият орел" поручик Гурко Мархолев от Лейбгвардейския конен полк на НЦВ. 21 февр. 1905 г.

Снимка от погребението на ген. Гурко Мархолев. Пазарджик. 11 апр. 1940 г.

Снимка от погребението на ген. Гурко Мархолев. Пазарджик. 11 апр. 1940 г.

източник и снимки: Държавен архив - Пловдив