Има личности, които са белязали с яркото си присъствие, с приноса си и визионерството си за развитието на обществото чрез образование, нови идеи, личен матерален принос. Тяхната памет остава жива за потомците им, но е важно мисията им и  ролята им да бъдат популяризирани и сред пловдивчани, които да знаят историята на родния си град.

Такава личност е Стефан Обрейков - индустриалец и търговец. Той завършва Пловдивската гимназия. Учителства в гимназията в Прилеп, след което завършва висше търговско училище в Киев и Одеската търговска академия. В Одеса отваря своя фирма (1884) и се занимава с търговия. След завръщането си в България участва дейно в работата на Пловдивската търговско-индустриална камара първоначално като член на комисиии, подпредседател, а по-късно като неин председател (1909–1912; 1920–1924). Прави лични дарения на земя и пари за построяване на сградата на „ Шести септември“ № 167. През 1925 г. е провъзгласен за почетен председател на Камарата и на Търговското дружество заради заслугите си.  През 1910 г. основава Търговската гимназия в Пловдив. Oткрито е практическото училище „Стефан Обрейков“ с 3-годишен срок на обучение. Инициира през Tърговската камара създаването на фонд „Постройка на търговска гимназия“. На 28 октомври 1926 г. с помощ от фонда се полагат основите на Търговската гимназия в Пловдив. През 1924 г. е избран за председател на управителния съвет на „Пловдивска банка“, основана с участието на Френско-белгийската банка. Избиран е за общински съветник, помощник-кмет на Пловдив, а по-късно за Пловдивски окръжен съветник и народен представител.Член е на Върховния благотворителен комитет. Умира в Пловдив. Синът му основава фонд „Стефан Обрейков“към БАН с дарение от 500 хил. лв. за отличили се бедни ученици, както и за постижения в областта на науката и културата като последна воля на баща си през 1940 г. Началото на тази инициатива е точно на 9 януари - Стефановден по стар стил. За заслугите си е избран за Почетен гражданин на Пловдив и Клисура.

Историята на големия дарител и общественик разказва потомката му по кръв и дело инж. Лалка Обрейкова:

„Родът ни Обрейкови  произхожда от град Клисура. Моят прапрадядо Йовко Обрейков, баща на Лучо и Стефан, по време на Априлското въстание е бил натоварен със задачата да организира снабдяването с оръжие от Пловдив. Успява да изпрати натоварената волска кола към Клисура. Самият той тръгва по-късно, тъй като има достатъчно време. Преждевременното избухване на въстанието му пречи да вземе лично участие", разказва Лалка Обрейкова.

"Ордата на Тосун бей от Карлово безчинства в Клисура. Турците напускат града, след като той вече е напълно унищожен и когато Йовко се връща в града, го заварва опожарен. Не намира бременната си жена, избягала заедно с двете им деца и други хора към Балкана в местността „Гиндер“. В този момент Хавуз паша заедно с черкези налитат отново да грабят. Прапрадядо ми се укрива в кладенец и прекарва там няколко дни. Заради времето прекарано в нечовешки условия, Йовко Обрейков се разболява, вероятно от пневмония, и умира известно време по-късно”, предава неговата праправнучка. 

Така 14-годишният Стефан става глава на семейството. Тръгват пеша към града под тепетата. Настаняват се в къща под наем, а неговата майка започва да пере на по-богатите тогава пловдивчани, за да се издържат. Стефан пък започва да чиракува в една абаджийска работилница, а вечер посещава класното училище. 

Малко по-късно, заедно със свой съученик, започват работа във фирма на грък, който се занимава с разнасянето на течна газ за осветление.

„Гъркът е бил изключително доволен от работата на прадядо Стефан, затова решава да го изпрати в Бургас, за да уреди редовното доставяне на газ. Оказва се, че проблемът идва от Одеса и той бързо е мобилизиран да замине“, споделя потомката на клисурския род.

Младият Стефан организира решаването на проблемите на руска територия. Докато е там, въпреки скромните си доходи, той редовно праща издръжка на майка си и двамата си братя. Парите започват да не му стигат. Споделя на шефа си за това и той казва: „ще стоиш там, ако ще и съдружник да ми станеш”.

"Тези думи бележат началото на първото съдружие на прадядо ми Стефан”, разказва инж. Лалка Обрейкова.

Стефан Обрейков пристига в Бургас и със спечеленото от Одеса започва търговия с недвижими имоти. Сърцето го тегли обаче към Пловдив и се прибира - основава личната си едноименна фирма, в която въвежда модерно и точно счетоводство още от първия ден. Предмет на дейност е вносът на колониални стоки като захар, кафе, ориз, чай, сапун, тенекия и т.н.  Основава първата фабрика за мастило и лепила,  които печелят златен медал на Изложението в Пловдив през 1892 г. Скоро заминава за Париж, където вижда  много новости, включително водно отопление с радиатори и праща свой роднина да се обучава на негови разноски, който - връщайки се, монтира инсталация в къщите на семейството из целия град.

Стефан Обрейков определено е иновативен и предприемчив, качества които шепа хора са притежавали по онова време. Индустриалецът е собственик на фабрика „Май” , която произвежда първото българско синьо мастило, черен туш, лепило, червен восък и др. Освен това инициира акционерно дружество с членове Андон Станев, Никола Козарев, д-р Христо Танчев, Григор Гиков и той. Заедно основават Тютюневата фабрика „Левски”.

Спасява от фалит Българска черноморска маслодайна и сапунена фабрика „Камбана” в Бургас. Голямата икономическа криза 1928-1933 г. нанася тежък удар на икономиката на света. Заради излишъците селскостопанска продукция и затруднения износ, Стефан Обрейков, заедно със синa си, организират създаването на фабрика за консервиране на плодове и зеленчуци в Пловдив през 1936 г. със съдружници  Андрея Сербезов, Вельо Нейков, Рахим М. Рафаилов, Петко Коленцов, Андрей Герджиков. Пак двамата - баща и син, инициират и даряват крупни средства за Промишленото училище - Днес Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване, както и за сградата на Търговско–индустриалната камара – днес Съдебната палата на бул.“Шести септември“.

„Интересно е, че във фабриките на Стефан Обрейков се е следвал европейски стандарт по отношение на работниците. Нещо непознато до този момент в България. Прадядо ми организира пространството така, че всеки служител да има свое шкафче и гардероб, където да прибира дрехите и униформата си. В неговите фабрики се създават помещения за хранене. В столовата всички се хранели основно с отглеждани за тази цел  животни и зеленчуци. За празници и по време на войната са се раздавали пакети на всички работници и служители”, споделя гордо Лалка Обрейкова.

Извървява труден път от абаджийски чирак, през университетите на живота, Киев и Одеса, несъмнено оставя своя отпечатък, издигайки се като общественик. Става народен представител, а след това председател на Търговско-индустриалната камара. Първото нещо, което прави  през 1910 година, е да изпрати секретаря на камарата в София, с цел организирането и узаконяването на Търговска гимназия в Пловдив.

Иван Маналов не се справя с тази задача, затова Стефан Обрейков заминава лично за столицата, за да се пребори както идейно, така и с бюрократичните пречки по пътя към основаването на училището. За да задоволи нуждата от правилна търговска просвета, воден от мисълта, че фирмите не разполагат с добро счетоводство, той задвижва всичките си връзки и преговаря с Министерствата на търговията и земеделието, финансите, просвещението. Приемат идеята, чието реализиране среща поредната пречка – недостига на финансови средства. Обрейков мобилизира членовете на Търговско-индустриалната камара и набира ресурс от тях. Със заем от Популярна банка и родолюбиви българи проектът се реализира, включително и с негови лични дарения. Така е основана Пловдивската търговска гимназия още през 1910 г. Дори изпреварва Софийската с 2 години.

„Разбирайки, че фалитите на фирмите са свързани с неумело счетоводство, организира основаването и на Практическо търговско училище през 1927 г., което в рамките на три години подготвя кадри, които да спасят търговските фирми от финансови загуби. Училището, включително построяването му, е било изцяло спонсорирано със средства на Стефан Обрейков и е носело неговото име. Намирало се е в северното крило, залепено за основната сграда. Идеята е да се задоволи огромният глад от специалисти за по-кратък срок, от пълния 5-годишен курс на обучение в Търговската гимназия”, разказва ни Лалка.

Стефан Обрейков е бил изключително ангажиран с дейността на Търговската гимназия. Първият директор на училището Евтим Дабев пише:„Отвори се Балканската война, когато Търговско-индустриалната камара, по липса на персонал, който бе милитаризиран, бе принудена да преустанови своята дейност. Учителите и другият персонал при гимназията, също повикани в редовете на войската, бяха оставили семействата си без средства, като разчитаха само на заплатите си. Потребни бяха суми, които  нямаше откъде да взема. В разговор с г-н Стефан Обрейков в кантората му, аз бях изненадан от жеста му, когато без всякакво от моя страна споменуване, той отвори касата си и ми наброи цялата сума, нужна за изплащане заплатите на персонала. Тоя жест сам по себе си говори как Стефан Обрейков гледаше на гимназията. Със същото внимание, да не търся по-изразителна дума, той се отнасяше към мен… Изобщо той всякога държеше на автономността на управлението на гимназията и аз бивах напълно свободен в своите действия…” (Из „Принос към историята на гимназията” – Евтим Дабев).

Инж. Лалка Обрейкова разширява темата  за приноса на своя прадядо. Тя разказва за строителството на сградата на Търговската гимназия. Откритият фонд „Постройка на гимназия“ е негова инициатива. Обрейков дава лични средства – 150 000 лева, и за едното крило, в което се помещава тогава Практическото училище, кръстено на него.  Това е частта, която той изцяло финансира. Негови дарения са помощи от всякакъв характер, включително оборудването за духова музика. Тя споменава, че по негова заръка за преподаватели в Търговската гимназия са привлечени изключително авторитетни и ерудирани хора, като се започне с Евтим Дабев, Хр.Игнатов, д-р Кр. Балабанов, Хр. Увалиев, Франц Сплитек, проф. Добрев от Софийския университет - все високообразовани, изтъкнати интелектуалци, завършили във Франция и Швейцария, таланти като Николай Лилиев, който преподава литература, и още много други.

Трябва да се запитаме дали името на този достоен възрожденец и будител Стефан Обрейков не следва да увековечи приноса му към Търговската гимназия в Пловдив с инициатива по именуване на училището.

„Освен строителството на Търговската гимназия и Дърводелския техникум, прадядо ми и дядо ми създават сиропиталище. То се намира на бул. „6-ти септември”, точно на гърба на училище „Петър Берон”. Построяването на тази сграда през 1935 г. е финансирано от тях двамата върху дарена от общината земя. Приютът е създаден специално за осиротелите деца от войните  и е носел името на прабаба ми Елисавета Обрейкова. Там те са можели да прекарват време, да се хранят, да учат и играят заедно и т.н. В момента с директора на ОУ “ д-р Петър Берон“и кмета на район Централен се опитваме да сложим поне  плоча в памет на дедите ми – пък да видим”, заключва с надежда внучката им и допълва: „Смятам, че трябва да се означи благодарността на пловдивчани и към съградилите импозантната сграда на Търговско–индустриалната камара – днес Съдебна палата, с която всички също се гордеем до днес”.