"Античните пещи на ул. "Гладстон" отново са занемарени, след като през 2022 г. бяха извършени спасителни разкопки", написа в сигнал наш читател. Той пита какво се случва със защитното покритие, което трябваше да бъде поставено, след като археолозите Елена Божинова и доц. д-р Иво Топалилов освободиха обекта.

"Тази година ще бъде поставено защитно покритие. В момента има 2-3 идейни разработки, защото е важно да се впише както в градината, така и в общата архитектурна среда. Ще се спрем на един проект, който трябва да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство и с Министерство на културата. За нас е важно тяхното мнение. Средствата - около 10-12 хиляди лева, са осигурени още в бюджета на "Централен" за 2023 г.", каза кметът на района Георги Стаменов, чиято администрация движи проекта за изграждане на защитно покритие.

Ранновизантийският керамичен комплекс, известен и като антични керамични пещи, представлява останки от сграда на керамичен център на ул. "Гладстон" 32. По време на създаването си - през късната античност, той се е намирал извън града. В Древен Рим съществувал закон, който не позволявал керамични работилници в сърцето на града, заради замърсяването на въздуха. През този период Пловдив е център в производството на грънчарство и керамика.

Габаритните размери на първата пещ са 3,30 на 3,05 метра. Тя има четириъгълен план. Долната ѝ камера е вкопана в земята и изградена от тухли. Цяла система от стени и аркади организират опорната система на съоръжението. Пещта има решетка и горна камера, която е частично вкопана в земята. Втората пещ също е четириъгълна с размери 2,84 на 2,55 м. Състои се от същите и еднакво разположени части като първата пещ, с тази разлика, че каналът при тази пещ е разположен в северната й част.

Археологът Росица Морева определя периода на създаване на керамичния център между 6. и 11. век, баирайки се на проучването на по-стар некропол от 5-6. в. Първите ѝ проучвания са през 80-те години на 20. в. При последващи проучвателски дейности Мая Мартинова-Кютова посочва, че периодът на последното използване на некропола е към 4. век, а създаването на керамичния комплекс - 5-6. в.

Ранновизантийският керамичен комплекс е недвижима културна ценност от национално значение. Обявена за паметник на културата в Държавен вестник бр. 6 от 1995 г.