Чирпанското земетресение срива красивия Пловдив през 1928 г. На 14 април Велика събота в 11 часа и 20 минути преди обяд е регистриран първият от 11 дневна поредица от трусове с различна сила и епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 км.

 На 25 април 1928 г. в Гълъбово има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер. Сеизмичната активност в района започва на 29 март и е продължила до началото на юни 1928 г. Трусът се усеща много силно и в Пловдив, където падат мазилките на много къщи, а в други се появяват пукнатини.

На 17 април в 21.33 ч. се разнася страшно бучене. Земята силно се клати, къщите треперят и пращят. Със силен трясък падат комини, стени, огради, колони, цели къщи. Населението е обхванато от небивала паника и ужас. Електричеството загасва, замирисва на сяра, започват да избухват пожари в целия град.

На 18 април Пловдив осъмва в развалини. Хората панически напускат сринатите си къщи. Сериозно е разрушен Военният клуб, засегнати са тютюневите складове, Католическата болница, напукан е и Домът на благотворителността, дарен от благодетеля Кудоглу. Почти непокътнати остават къщите в Стария град. Техните майстори много добре са знаели, че градът е в земетръсна зона и са свързвали гредите с подвижни скоби. Така при трус сградата се е люлеела и усуквала, но не е падала. Останали са и къщите по проект на архитекта Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетона. Земята се люлее през час с различна сила, пропуква се, чува се адски тътен. Трусовете са толкова силни, че по къра зейват пукнатини и хората вардят децата си, да не паднат вътре.

От пукнатините по течението на р. Марица на високо е изхвърлен пясък и се появяват извори. Още в първия ден на земетресението правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III спешно пристига в Чирпан. После се премества в Пловдив, където лично ръководи акцията по спасяването на населението. Той говори с хората, дава пари и ги успокоява. За пострадалите райони заминават лекари, войскови части, доброволци, за които Недко Каблешков пише: „Картината, която заварват, е страшна. Първото им впечатление е, че цялото население е загинало под развалините. Гробна тишина. Влизат в града. Виждат живи човешки същества, ужасени, като обезумели, свити на купчини майки, стискащи в обятията си своите рожби, треперещи конвулсивно, мъже, прегърнали жените си, бледни като мъртъвци, старци в молитвено настроение и резигнация. Слушат тихо стенание, охкане, ридание на жени, деца, мъже с пукнати черепи, счупени крака, ръце”.

В Пловдив има толкова ранени, че се налага да бъдат настанени в легла, занесени в двора на лечебното заведение. Пред портата пък се сформира превързочен пункт. До другата сутрин новоприетите ранени от трусовете достигат 150 души. Следобед почват да пристигат още пострадали от земетресението в Садово и пловдивските села. В нощта на трусовете за часове в Пловдив изниква цял един град от стотици колиби. Всеки взима каквото му попадне и вдига покрив в градини и площади, празни места, по бреговете на река Марица, по тепетата. Най-много са „заселниците“ в Цар Симеоновата градина. Бараките, в които нощуват по 10-15 човека, са покрити с черги, с ръждясали ламарини, със слама. След няколко дни покрай малките бараки се появяват и големи палатки раздавани от благодетели от Европа.

Мнозина от пострадалите остават без дом за години наред, макар властите да обещават да се погрижат за всички. Бедствието отнема живота на 114 души, 1000 са ранените, а разрушените сгради са 73 280.

Любопитна случка е, че в България гостува от Париж световно известният тенор Енрико ди Мацей (Енрико Такела). Той е роден в Пловдив. Идването му съвпада с трагичното земетресение. Почти цялата европейска преса печата новината, че „знаменитият лиричен тенор г-н Енрико ди Мацей е загинал при земетресение в Пловдив“. За голямо щастие това не е вярно.

Пловдивско се люлее периодично от векове. Хрониките разказват за ужаса под тепетата през 1750 г. Голямото земетресение тогава засяга цялата област Румелия, а в града са сринати до основи половината сгради. Първият сериозен трус през XX в. e през 1904 г. Той нанася тежки поражения в Пловдив. През 1917 г. долината на Марица се разлюлява отново.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев