Четири погребения, фрагменти от стенописи и оловен печат откриха археолози в Пловдив

  • от Мария Луцова
  • 18:57, 05.07.2021

Останки от средновековна сграда с четири погребения откриха археолозите от РАМ-Пловдив при разкопките на Голямата могила в район Южен. Екипът начело с Любомир Мерджанов работи на терен от няколко дни и вече е регистрирал няколко любопитни находки.

Обектът е част от некропола Гъстите могили, открити и регистрирани още през миналия век от Борис Дякович и колегите му. Две-три от тях са проучени, но останалите - близо 80 гробни могили, са заличени заради мащабното строителство.


Голямата могила и входът на иманярския тунел

„Работната ни хипотеза е, че средновековната сграда е религиозен храм, заради множеството фрагменти от керамика, стенописи с полихронна украса,  монети и закопчалки за книги, както и един оловен печат с религиозно изображение и надпис”, разказа пред PlovdivTime Любо Мерджанов и допълни, че вероятно храмът е от 12-13 век. Екипът вече е разкрил дъното на сградата, която е изключително лошо запазена и откриват камъни и бял хоросан.


Археолозите са открили 4 погребения

При работа в сектор изток на могилата Мерджанов и колегите му са попаднали и на иманярски тунел с дължина 10 м. Те предполагат че изкопът е правен през 90-те години на миналия век, когато имаше много случаи на набези по такива обекти с потенциални археологически съкровища.

„Тунелът се движи в понока изток-запад, по права линия към центъра на могилата. На места се виждат следите на кирките на иманярите. Предполагаме, че вече сме разкрили края му”, каза Любомир Мерджанов.


Входът на иманярския тунел

Той обясни, че се надяват до началото на август за допроучат храма и да разкрият централното погребение, за което предполагат, че е от римската епоха.

Обектът Гъстите могили, част от който е и Голямата могила, се намира в Южната промишлена зона в района от Отоплителна централа Юг до Събота Пазара.


Фрагменти от керамика и стенописи откриха археолози на обекта


Следите от кирките на иманярите си личат ясно

Фотографии: Любомир Мерджанов, Археологически музей-Пловдив