На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на св. апостол Андрей Първозвани. В народния календар празникът е познат под различни имена - Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден.

Вярва се, че от този празник денят започва да наедрява колкото едно зърно. С това е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна - жито, грах, царевица, боб, леща, за да наедряват. От варивото на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава добри посеви. Останалото се се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи.

По българското Черноморие той е почитан наравно със св. Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че св. Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!".

На този ден празнуват Андрей, Адриан, Андреа, Адриана, Адрияна, Андреана, Андреяна, Андрейка, Андрейчо, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.