Преди 114 години, на 22 септември 1908 г. България отхвърля статута на княжество - васал на Османската империя и обявява своята Независимост. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор.

22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. По време на социализма Денят на независимостта е смятан за царски празник и не е честван.

Въпреки че датата е изключително важна за нашата история, тя продължава да бъде неглижирана. Вероятно, защото Независимостта е неудобна. Тя пречи на големите държави да контролират по -малките, на политиците - да упражняват властта си върху гражданите, донякъде пречи и на гражданите, които искат да живеят в блажено неведение, без да носят отговорност за изборите, които правят. 

Независимост е една от най- често употребяваните от политиците ни, думи, през последните месеци. Всеки от тях обаче влага различно съдържание в нея. За някои независимостта е да заровим главите си в пясъка и да се правим, че не знаем, че на 500 километра от нас бушува война. За други независимост означава да разменим свободата си срещу обещания за евтин газ. За трети независимост е да напуснем Европа. 

Но докато родните политици жонглират с подменените понятия, независимостта на милиони хора - украинци и руснаци е поставена под въпрос. В Русия съпротивата срещу смазващата власт и задушаващия контрол сякаш е напълно изчезнала. В Украйна се борят за свободата си. Макар и недиректна, не по-малка е заплахата за България. С президент , коленичил в краката на руския посланик, с министри , молещи се за благоволението на "Газпром" , със служби, пробити от петоколоници , този празник може и да отпадне от календара. 

Всъщност снишавайки се пред телевизорите и компютрите, оправдавайки агресора, правейки се , че не виждаме избитите хора, децата, разкъсани от снаряди, изнасилените жени,  разрушените градове, милионите бежанци, ние не отстояваме независимостта си, а я губим. Заедно с човещината и достойнството, присъщи на цивилиованите общества, в които имаме претенции да живеем.

"Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги", казва Оруел в 1984. 

Сюжет, който никой от нас не вярваше, че ще види. Но се случи. Помислете върху това на днешния празник.