Сред изобилието от християнски светини в Пловдив с непомръкваща светлина блести катедралният храм „Успение Богородично“. Редица исторически сведения говорят, че още в Средновековието между Джамбаз тепе и Таксим тепе се е извисявала красива и величествена църква, посветена на Дева Мария.

Живелият пред ХII век византийски хронист Никита Хониат отбелязва, че със своето великолепие и величие храмът будел удивление и почуда във всеки, който го посещавал. При последния ремонт на „Успение Богородично“ под Светия Олтар била намерена надгробна плоча с надпис, който свидетелства, че първи ктитор на тази църква бил знатният византиец Амиант.

В края на XII век в града нахлуват кръстоносците от Третия кръстоносен поход, в резултат на което Филипопол бил плячкосан, а красивият му храм ограбен. След тези събития църквата била възобновена и установена като катедрален храм, а около него възникнал манастир. По време на османските нашествия по българските земи и след завладяването на града през 1371 г. манастирът край църквата бил разрушен и напълно унищожен.

За църквата сведения дава също немския богослов и пътешественик Стефан Герлах, посетил Филипопол през 1578 г. Според него храмът се намирал в непосредствена близост до Античния стадион на Джумаята и древния Акропол и се именувал „Пресвятая Панагия”.

През периода на Възраждането от древната църква нямало и следа. Сегашният храм е съграден от брациговски майстори през 1844-45 г. Той представлявала трикорабна псевдобазилика с внушителни размери. Издигането на храма било заслуга на търговците от рода на Чалъковци, които построили редица български черкви в Стария град.  

Храмът е построен през 1844-45 г. на мястото на стара църква

И днес „Успение Богородично“ е една от най-посещаваните църкви в града

„Успение Богородично“ изиграва изключително важна роля по време на църковно-народните борби за свободата и независимостта на България. На 25 декември 1859 г., в деня на Рождество Христово, тогавашният Пловдивски митрополит Паисий заедно с поп Златан, председател на храма, отслужили тържествена Света Литургия, за първи път на български език.

Това бил първият голям успех на българите от Пловдив в борбата за църковна независимост. След службата митрополитът официално оповестил, че неговото паство се отрича от Цариградския патриарх, поради което избухнал скандал в града, а митрополит Паисий бил заточен на Света Гора, после в Ченаккале и накрая на остров Халки.

През 1870 г. бил издаден султански ферман за учредяване на българската Екзархия, с което Високата порта официално признала автономията на българската църква, а оттам и на българската нация. Малко по-късно Пловдивската българска епархия се отделила от Цариградската Патриаршия.

През 1872 г. в град Пловдив в катедралния храм бил посрещнат първият пловдивски екзархийски митрополит Панарет. Така в Пловдив до 1906 г. съществували две митрополии – гръцка, при старата митрополитска църква „Света Марина”, и българска – при църквата „Света Богородица”.

След Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от турско робство при храма била построена и камбанария - през 1881 г. Дотогава камбаните били закачени на дърво. Новата внушителна звънарница била построена по проект на чешкия инженер и архитект Йосиф Шнитер, автор на редица от най-красивите сгради на Пловдив.

Тя била изпълнена в стила на руския класицизъм. Представлява голяма триетажна кула, поставена върху четири стълба, свързани помежду си с големи арки, купол на камбанарията и четири камбани. Камбаните били отлети от Лазар Велеганов от Банско, който като се преселил в Пловдив построил леярница и  отливал  камбани.

 Камбанарията е построена през 1881 г. в чест на руските освободители 

Свети Николската порта на храма 

Иконостасът на „Успение Богородично“ бил изработен от дебърските майстори резбари Андон и Димитър Станишеви в стил ампир, т. е. с малко, но едри резбовани елементи, които били апликирани върху основата. В резбата преобладават растителни мотиви – рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки.

Иконите на иконостаса са дело на Никола Одринчанин. Под царските икони в медальони били изписани свещени образи и библейски събития. Станислав Доспевски е пък  автор на царската икона на Пресвета Богородица с Младенеца Иисус от иконостаса, която той нарисувал през 1875 г. специално за големия си приятел и съмишленик Найден Геров – руски вицеконсул в Пловдив по онова време.

Архиерейският трон е дело на пловдивския резбар Иван Манов,  работил в Пловдив през първата половина на ХХ в. И тук, както при иконостаса, в резбата са пресъздадени същите растителни мотиви, също има и ангелчета с корони, гълъби и др.

През 1952–1953 г. с благословията на тогавашния пловдивски митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български, църквата „Света Богородица” била изографисана от професорите Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Захариев. Заедно с тях работили  и други видни пловдивчани като Златю Бояджиев и Димитър Куманов.

Изрисувани са ликовете на видни български дейци, дали своя принос за църковната независимост, като митрополит Методий Кусев, Натанаил Пловдивски, Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски, Екзарх Антим І, Екзарх Йосиф, Авксентий Велешки, епископ Иларион Макариополски и на родолюбивите  българи – Драган Цанков, Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, П. Р. Славейков, Тодор Бурмов, Йоаким Груев и др.

Храмовият празник се отбелязва на 15 август, когато се чества Успението на Пресвета Богородица. 

 Поглед към олтара

Иконостасът е направен в стил ампир

 Богослужение в храма

Целуване на царските двери

Най-добрите български зографи от последните два века са рисували иконите и стенописите

На Коледа през 1859 г. тук е отслужена първата литургия на български език – повратен момент в народно-църковните борби за независимост

В украсата на иконостаса преобладават флоралните мотиви

Виртуозният кавалджия Теодосий Спасов свири пред храма

Копие на чудотворната икона на света Богородица - Божигробска 

 Архиерейският трон е дело на пловдивския резбар Иван Манов