Безценна апликация с бог Дионис и теракотена Венера откриха археолозите в Пловдив

  • от Мария Луцова
  • 13:29, 12.02.2021

Археологическите находки, открити при спасителни разкопки на ул. „Леонардо да Винчи” 13 в Пловдив са най-интересните експонати в 14-ата изложба „Българска археология 2020” в залата на Националния археологически институт с музей при БАН в София. Съкровищата бяха открити от екипа на археолозите Елена Божинова и Камен Станев през 2019, 2020 и началото на 2021 г., а PlovdivTime имаше честта първи да разкаже в детайли за работата им.

Безценна цветна мозайка като в Голямата базилика откриха в частен имот в ПловдивИзползвани са множество цветове, мотиви и форми, на особено интересен е редкият за онези времена камък епидот, разказват археолозите Елена Божинова и Камен Станев

Припомняме, че в частен имот те откриха изключително красива мозайка, както и сгради от различни исторически периоди. Ценната мозайка бе демонтирана миналата година, а след вдигането ѝ продължиха проучвателна работа. Именно тогава намериха и част от експонатите, избрани да представят Пловдив в изложбата.


Апликацията - бюст на бог Дионис

Показваме колективната монетна находка, за която вие разказахте в материалите си. Обектът досега не е представян никъде на изложби, защото откритите артефакти се нуждаеха от реставрация. В експозицията на БАН са включени около 200 монети от колективната находка, както и една много хубава апликация към конска колесница с бюст на Дионис. Тя е на плаката на изложбата. Въобще и монетната находка, и тази апликация са избрани като едни от най-атрактивните находки от проучванията през предходните сезони и са акцент”, разказва Елена Божинова. 

В експозицията е включена и една теракотена Венера, която археолозите откриха в насипните пластове преди изграждането на сградата от римската епоха.

 
Теракотената Венера

„След като мозайката бе вдигната от екип реставратори с ръководител Иглика Икономова през 2020 г., пристъпихме към проучване на пластовете в дълбочина. Събрахме допълнителна информация за сградата с мозаечния под. Все още ни предстои анализ на материалите, но на този етап смятаме, че  времето на нейното изграждане е около средата на 4 в. Разкрихме и нов сектор в най-западната част на терена под оставените отстъпи към улица „Леонардо да Винчи”. Мозайката продължаваше и там и се оказа, че мотивите са най-добре запазени, в най-ярки цветове. И тази новоразкрита част бе вдигната от реставраторския екип”, разказва Елена Божинова.


Новоразкритата част от мозайката

Тя допълва, че сградата с мозаечния под също е унищожена от пожар, а интерпретацията на археологическата ситуация кара специалистите да мислят, че е била изоставена и известен период след изоставянето ѝ е пламнала. 

Имаме една единствена монета от опожарения пласт, както и малко керамика. Монетата за съжаление е горяла много силно, не е запазено ядрото ѝ. Все пак нумизматът, който обработва нашите материали – д-р Върбин Върбанов, успя да определи, че е в границите на втората половина или края на 4 в. След това се е случил и пожарът”, обяснява Божинова.

Под мозайката тя и колегите ѝ са проучили помещение към сградата от римския период, която както ви разказахме, е унищожена от пожар по време на готското нашествие през 251 г. В едно от помещенията са открити поредица от глиновидни подови нива, което означава, че сградата има един относително дълъг период на използване, с много преправки.  

„Имаше и различни находки, но най-богатите бяха от времето на опожаряването на сградата при готското нашествие. Хората не са имали време да си съберат покъщината и са загинали при пожара. Освен собственика на вероятното монетно съкровище, намерихме останки от череп на дете. Тоест има и други жители на тази сграда, които са загинали при пожара. Ние знаем, че градът е бил изцяло унищожен при готското нашествие. Според древните историци избиват 100 000 човека от населението, а останалите живи отвличат в робство. Разкопките ни на ул. „Леонардо да Винчи” потвърждават това. За втори път намираме жертви в сградите от този период. А фактът, че не са погребани, доказва, че не са останали живи хора, които да го направят”, разсъждават археолозите.

Съкровище с 500 монети и мъж убит от готите през 3 век разкриха археолози в ПловдивВ частния имот на ул. “Леонардо да Винчи“ Елена Божинова и Камен Станев откриха и останки от сграда с богата стенна окраска и подова мозайка от

Върху пода на помещението археолозите откриват бронзовата апликация за конската колесница. Интересното е, че там има и още няколко части от колата – една ос, която е държала колелетата.  Категорични са, че това е любопитна  археологическа ситуация и тепърва ще търсят информация, защото, доколкото им е известно – досега колесниците винаги са откривани около гробни комплекси.

На обекта Божинова и Станев откриват и още една бронзова апликация от сандъче, както и една много интересна амфора.


Тепърва ще бъде разчетен надписът върху амфората

„Открихме я в дворното пространство на сградата, отново под деструкциите на сградата. Има надписи с червена боя върху двете дръжки. Според мен и тя заслужаваше да бъде експонирана в годишната изложба. За съжаление Николай Шаранков е затрупан с работа и не може да разчете надписите, но и това ще се случи”, разказва Елена Божинова.

Оказва се, че обектът на ул. „Леонардо да Винчи” е изключително интересен и като находки, и като археологическа ситуация. Намереното провокира интереса и на професионалната гилдия, след като миналата година Елена Божинова и Камен Станев го представиха на Международна конференция в Бургас. 

За онези, които искат да видят откритията на пловдивските археолози, изложбата „Българска археология 2020” е отворена за посетители от днес до 2 май. 

НАЙ-НОВАТА НАХОДКА 

Най-новата находка на обекта е от съвсем скоро и поради тази причина не е част от експозицията в София.

„В кирпичените деструкции на сградата от римския период открихме и този прекрасен сребърен пръстен с релефно изображение на здравоносните божества Асклепий, Хигия и Телесфор. Като цяло са много редки тези пръстени”, разказва Елена Божинова. 

Според тях пръстенът е по-ранен период от сградата, някъде от 3 в. Би могъл обаче и да е синхронен с нея, да е бил някъде в къщата и при срутването ѝ да е попаднал в кирпичените деструкции.  

Оказва се, че този обект е едно скрито съкровище – и като находки, и като археологическа ситуация.