Възможно ли е най-неприветливият, най-мрачният композитор да създава най-оптимистичната музика? Отговорът е да, защото от 250 години, по-добър от него не се е родил. Една френска поговорка казва: „Не е расото, което прави монах.“ Точно в разликата между външния вид на човека и духовната му сила се намира ключът на загадката Бетховен. Може да се каже, че въпреки неговия творчески гений, животът му, от край до край, е страдалчески.

Роден в Германия в бедно семейство, той расте със седем братя и сестри. Бащата – Йохан ван Бехтовен е квартален музикант, груб и алкохолик. След като забелязва таланта на малкия Людвиг, той го отбива от училище и почти насила го тласка към музикалната професия. Бащата вярва, че е открил новия Моцарт и разчита на успеха му за да подобри финансите на семейството. Малкият музикант наистина свири на пиано с поразяваща страст и буди възхищението на меломаните, навсякъде където се появи. По това време Виена е не само столицата Австроунгарската империя, но и център на световната музика. Съвсем логично, младият и талантлив германец пристига в този кошер на таланти.

Това се случва само една година след смъртта на Моцарт и всички специалисти мислят, че Бетховен е щафетата на Волфганг Амадеус. Предчувствие, което не се сбъдва въобще. Според самия Людвиг, неговият предшественик е угодничел прекалено на императорския двор. Нито стилът на свирене, още по-малко композиторските творби на двамата гении имат нещо общо. Публиката щедро посреща всяка изява на Бетховен и у него се ражда чувството, че съдбата го е натоварила с някаква неписана мисия. Сигурен в себе си, през целия си житейски път, Бетховен вярва, че музиката му е най-добрата. Без да бъде класирана като романтична или оптимистична, тя наистина е различна от всичко, което се композира до този момент, дори и сега. Непокорен и сприхав Бетховен опровергава твърдението, че музикантите и хората на изкуството, като цяло, са политически евнуси, защото зависят от властта. В ожесточен спор с един свой почитател – аристократ, той заявява: „Каква е вашата заслуга, че сте роден принц?! Принцове има хиляди, докато Бетховен е един!“

Непримирим противник на монархията и подмазвачеството на някои негови съвременници, той обижда жестоко Гьоте, като определя поезията му като ласкаеща вкуса на императорския двор. В резултат на политическите си позиции, най-талантливият за всички времена композитор прекарва живота си далеч от социалния комфорт, който ползват неговите съвременници. И не само.

Бетховен става жертва на успеха си. Проникнал в най-изисканите аристократични салони на Виена, той покорява не малко известни женски сърца. Дребен, грозен с надупчено от шарка лице, външният му вид не е никаква пречка за успеха му сред дъщерите на виенските благородници. Елеонора фон Брюнинг, Антони Брентано, Жосефин фон Брюнсвик са само част от списъка на женските завоевания. Със сигурност може да се твърди, че връзката му с госпожица Брентано е истинска и споделена любовна идилия. Много вероятно е Бетховен да е изявил желание да се задоми, да има семейство и деца, но социалният му произход и непримиримия характер са пречка в очите на родителите на неговите избраннички. Гениалният музикант няма благороднически корени и вратите на виенската аристокрация остават за него затворени завинаги.

Друго голямо разочарование за Бетховен е Наполеон Бонапарт. Френската революция от 1789г. поражда огромна надежда в цяла Европа, за премахване на монархиите и въвеждане на републиканска справедливост. Бетховен следи събитията в Париж, подкрепя революционерите и дори композира „Третата симфония“ в чест на победите на Бонапарт. Кагато на 18-ти май 1804г.в Парижката Света Богородица, Наполеон слага императорската корона на главата си, Бетховен изживява много тежко разочарованието. Той къса нотите на симфонията и се затваря окончателно в себе си. Общуването с него става изключително трудно. Причините не са само поредните разочарования. Гениалният музикант почти не чува и в края на краищата окончателно оглушава. Чрез подчертаната „неприветливост“ и затвореност, Бетховен крие от неприятелите си глухотата и продължава да композира.

Несломимият му дух, въпреки здравословните и финансови проблеми, успява да сътвори тържествения „Химн на радостта“, настоящ химн на Европейския съюз. Людвиг ван Бетховен не композира за облаги. Той се оказа извън времето, в което прекарва късия си живот. Бетховен остави огромно духовно наследство на бъдещите европейци, на децата които съдбата не му позволи да има.