На днешния ден Църквата отбелязва празника на св. Атанасий Велики. В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Затова той е приет за повелител на зимата.

На този ден имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Таньо, Тинка, Танас, Насо, Нася, Нанси. Честито!

Народът нарича Атанасовден още „среди зима“, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!”. Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, на тези празници жените не подхващат никаква домашна работа.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.