Работници и техника местят масивните сиенитни блокове на Източната порта, за да бъдат те почистени и реставрирани като част от мащабния проект „По крепостните стени на Филипопол”. Укрепват се зидове. На терен вече са археолозите начело с Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева, както и авторът на проекта за консервационно-реставрационни работи Никола Стоянов – един от най-авторитетните реставратор-технолози  у нас.

Обектът е изключително ценен и дълги години бе затрупан с боклуци и не бе част от онези паметници на културата, които да покажем пред туристите.

„Източната порта като обект от национално значение незаслужено бе неглижирана цели 40 години след откриването ѝ. Преди години с помощта на район „Централен” бе направена инвентаризация на всички елементи върху тази великолепна римска улица, 13 метра широка”, разказа археологът Мая Мартинова-Кютова по време на церемонията за старта на процеса на реставрация, консервация и експонация и допълни, че Източната порта е учебник по археология, заради многопластовата ѝ история.

Обектът е с площ от 2529 квадратни метра. Съкровищата на Източната порта започват да се разкриват пред очите на пловдивчани още през далечната 1905 г. Тогава при разрушаването на джамията „Бей Меджид” в района са открити двуезичен надпис за изграждане на римската крепост в 172 г. След Христа , фриз на здравеносните божества с изобразени Луна, Йазо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Махайон, Падалейриос, Сол от 3. в. след Христа, фриз-архитрав с релефно изображение на гладиаторски бой в три фази, постамент за статуя на Базилиск. Първите разкопки започват през 1977-а и продължават до 1980 г. от археолозите Лилия Ботушарова и Елена Кесякова.

През 2007 – 2008 г., при спасителни археологически разкопки с ръководител Мая Мартинова-Кютова, е проучено продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ  101 елемента, „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите специалистите правят и детайлно заснемане, разказват в свое изследване на обекта археологът Мая Мартинова-Кютова и архитектът Галина Пировска.

Година по-късно архитектурните фрагменти и детайли са подредени върху специални скари, но поради липсата на охрана на археологическия паметник скоро дървеният материал е откраднат. Някои от детайлите са разхвърляни, а други дори изчезват.

Дълги години красотата на Източната порта е скрита от тонове боклуци и тъне в разруха, а единственото свидетелство за огромния труд, положен от екипа е публикацията в сборника „Изследвания в чест на Стефан Бояджиев“, издание на БАН-НАИМ от 2011 г.

„Очевидно е особеното място, което комплексът „Източна порта“ заема в отбранителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, която извежда до нея – главната входно-изходна артерия на античния град. Тя не е в синхрон с планирания по ортогонална система град в низината, отбелязват Мая Мартинова-Кютова и арх. Пировска в публикацията.

Те допълват, че „улицата с тротоарите впечатлява със своето оформление и монументалност и се различава от останалите улици на Филипопол, разкрити досега. Настилката е от големи сиенитни плочи с изявена осова линия в средата, където са документирани следи (коловози) от продължителното преминаване на превозни средства”.

В предстоящия проект освен античната улица, ще бъдат експонирани и помещенията, за които се предполага, че са били казарми. Вътре в тях ще има зелени площи. В специални лапидариуми ще бъдат експонирани елементите, които няма да бъдат използвани при анастилозата.

Източната порта трябва да започне да приема посетители до края на 2023 г.