Малко са разградчаните, които знаят за арх. Вера Василева Коларова. Основна причина за това е, че тя е преминала своя активен творчески път в Пловдив. Коя е архитект Вера Коларова? Тя е родена в Разград на 7 ноември 1931 г. Умира на 6 юни 2010 г. в Пловдив. Завършила е гимназията в Разград. Вера Коларова се дипломира през 1954 г. в Архитектурния факултет на Държавната политехника, сега Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). След това вече следва друга житейска линия, свързана с Пловдив и съпруга ѝ Джовани Димитров, който също е разградчанин.

Повече от 50 години арх. Вера Коларова е проучвала и реставрирала исторически паметници. По нейни проекти са възстановени редица от най-хубавите къщи в Стария град на Пловдив, като до последно тя работи по реставрацията на къщата „Клианти“ в стария Пловдив. Венецът на нейния богат творчески път е реставрацията на Античния театър, извършена под нейното ръководство, на Одеона (сграда, използвана за провеждане на поетични и певчески състезания, както и за музикални и литературни представления) в античния Пловдив, съвместно с арх. Румяна Пройкова, на Античния стадион в центъра на Пловдив, съвместно с арх. Люба Велчева, на Римския акведукт от Родопите към античния Пловдив, на Костницата на Бачковския манастир. Освен на споменатите обекти в Пловдив, Вера Коларова е работила и по Западната порта на Августа Траяна (Стара Загора), археологическия резерват в Хисар, средновековната крепост Цепина при с. Дорково (Велинградско), църквата „Св. Димитър“ в Паталеница (Пазарджишко).

Тя беше изключително скромна като човек. Притежаваше голяма ерудиция и авторитет, много уважавана в средите на пловдивската архитектурна колегия, на САБ, на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места). Макар и посмъртно, архитект Вера Коларова получи знака на Пловдив и удостоверение за почетно гражданство на 22 юли 2010 г. Три години след решението на Общинския съвет (27.09.2013 г.), още в предишния му мандат, документът беше издаден и предоставен на роднините на архитекта, който разкри Античния театър, на жената, която даде живот на Римския стадион в Пловдив, на човека, който изгради архитектурната и реставраторска концепция за Стария град, и дълги години проучва и реставрира исторически паметници, сред които и Асеновата крепост. С голямо закъснение, церемонията се състоя в Данчовата къща в Пловдив в рамките на Празниците на Стария град. Почетното звание беше връчено на съпруга на арх.Вера Коларова – Джовани Димитров и на сина им Васил Димитров.

Връчването на почетното звание беше съпроводено с паметната изложба „За сбъднатото и мечтите“, посветена на арх. Коларова и наследството ѝ, вкл. и ученическите и години в Разград. Изложбата събра на едно място всичките ѝ колеги, приятели и роднини. Те си спомниха за голямата сърцата дама, която вярваше, че Пловдив крие много, много красиви тайни. Част от тях самата тя откри и експонира, други ни очакват някъде долу, под нас. Или около нас. „Само трябва да ги видим“, отбелязаха колегите на арх. Коларова. По време на събитието изплува и идея за събиране на всичките проекти, планове, архиви и мечти на Вера в елегантно издание. Гостите на събитието обявиха, че ще помогнат, всеки с каквото може- един със спомен за големия архитект, друг с архив, трети със средства.

А сега за съпруга на Вера Коларова – разградчанина Джовани Димитров (1930-2017). Първото лица на Джовани Илиев Димитров (1930–2017) е от ранната му младост. Роден е в Разград. По негови сведения бил кръстен на царица Джована Савойска – съпруга на цар Борис III. Учил е в Разградската гимназия. Още като ученик е инициатор, организатор и ръководител на „Тайна революционна организация „Свободна България“. Тя е нелегална и е основана в Разград. Имала е устав, в който за основна цел е посочена борбата срещу властта на комунистите и ОФ. За снабдяване с оръжие се готвели нападения над милиционерските патрули. Предвиждали са покушения над видни дейци.

Видимият резултат е разпространение на позиви. До плануваните действия не се стига, защото организация е разкрита от разградската Държавна сигурност през септември 1948 г. Тогава началник на разградската полиция е Иван Георгиев Иванов, току-що преместен от Силистра комунистически активист. Младите борци срещу комунизма, току-що слезли от ученическата скамейка, направили пълни самопризнания, разбира се по принуда. Следва съдебен процес и на 8 декември 1948 година членовете на организацията са осъдени от Русенския областен съд с различни присъди, както следва: Джовани Илиев Димитров от Разград – 3 г. и 4 м. строг тъмничен затвор, 1000 тогавашни лв. глоба и имуществена конфискация; Емилиян Елисеев Гецов (баща му имал питиепродавница в Разград) – 3 г. и 4 м. строг тъмничен затвор, 1000 тогавашни лв. глоба и имуществена конфискация; Димитър Дачков Попов (син на учител) – 2 г., 2 м. и 20 дена строг тъмничен затвор, 500 тогавашни лв. глоба и имуществена конфискация; Георги д-р Недялков (син на известния навремето разградски лекар д-р Недялков); Радуш Иванов Коев; Йордан Стилиянов – 2 г., 2 м. и 20 дена строг тъмничен затвор, 500 тогавашни лв. глоба и имуществена конфискация; Димитър Харалампиев и Георги Т. Златев на 1 м. строг тъмничен затвор; Матей Ив. Георгиев – 6 м. условно; Трифон Бобитов (от с. Черковна), Бойчо Тодоров (от с. Хърсово) – 6 м. условно. Джовани Димитров в свое интервю твърди, че лежал 7 години, първите две от които на о. Персин. Не е ясно от какво деяние идват допълнителните затворнически години. Това обаче се разбира от информация в русенския вестник „Отечествен фронт“, в която се казва, че на 14, 15, 18, 21 март 1950 г. същият съд е разгледал и решил присъдите на Джовани Димитров и Димитър Дачков Попов да се увеличат на 10 години.

Ето, какво казва той в някои свои интервюта. Тръгнал по затворите след съдебен процес в Разград през 1948 година. Писал позиви против властта с други млади хора. „Исках да им покажа, че не всички сме съгласни с това, което правят“, обяснява кратко той. В семейството му уважавали старата власт. „По едно странно хрумване на майка ми съм кръстен на новопристигналата царица Джованна Савойска“, добавя Димитров. От времето на „7-годишното образование“ най-тежки били двете години на остров Белене. Както го описват ли е, или още по-лошо? „Много по-ужасно. Хората не си дават сметка, че Белене е името на града, а ние бяхме на остров Персин. А освен него имаше цял архипелаг от острови. Нямаше къде да погребват мъртвите и два от тях бяха превърнати само в гробища“, разказва Джовани Димитров.

Когато излязъл от затвора, не можел да работи нищо друго, освен да е общ работник по строежите. Така започнал да учи занаят. „За да следваш, искаха бележка от ОФ-то, че си благонадежден кадър. А аз с моите 7 години затвор как да получа такава бележка? Изчаквах години, докато в един момент отпадна това изискване. Тогава записах икономика на строителството“…

Тук се появява второто лице на Джовани Димитров. В онези години започнал да роботи и към строителната организация на Светия синод – „Синстрой“. Един от първите му интересни проекти още през далечната 1958 година е възстановяването и връщането на блясъка на Руската църква в село Шипка. „Точно тогава позлатиха кубетата. Аз участвах в реставрирането на серия уникални керамични плочки по стените. Декоративната керамика трябваше да се изпълни в специален цвят и по стара технология. Това е една от интересните страни в нашия занаят. Не си спомням откъде сме намерили тези керамични плочи, но тогава все още имаше много добри майстори занаятчии у нас. Сега, ако ми се наложи, е невъзможно да намеря римски тухли, произведени в България“, разказва Димитров. Защото българските майстори вече ги няма. И като му трябват римски тухли за реставрацията на някоя църква, ги поръчва от Италия или Гърция. Някой дори да прави такива у нас, те винаги са по-скъпи от чужбинските. „Работи се в малки серии – по 2-3 хиляди. Затова и идват скъпи“, обяснява реставраторът на църкви и възрожденски къщи. Той възстановява Одеона и костницата на Бачковския манастир, която имало опасност да падне в пропастта. Ала най-интересният обект, по който е работил, е Античният театър. В онези години бил главен специалист по реставрация в управление „Старинен Пловдив“.

„Съпругата ми архитект Вера Коларова бе главен проектант там. Кмет на града беше Диран Парикян. Той имаше слабост към Стария град – беше му нещо като хоби. Затова веднъж всяка седмица правеше оперативка там. Ние го убедихме, че над Тунела има нещо голямо и невиждано за България. Преди това съпругата ми и археологът Лилия Ботушарова бяха започнали да правят проучвания на улица „Цар Ивайло“, спомня си Димитров. На тази улица имало 3-4 големи къщи. Археоложката и архитектката правели всичко ръчно – с кирки и лопати. И били убедени, че там има голям театър от античността. „Едно е да убедиш себе си, че под тези къщи се крие нещо удивително. Съвсем друго е да убедиш кмета на Пловдив да отчужди и бутне къщите, за да изкопае няколко хиляди кубически метра земна маса“, казва Димитров. Най-смайващото от историята по откриването на Античния театър е това, че Парикян повярвал съвсем бързо, че там се крие нещо смайващо и невиждано за България. Разказали му за евентуалната бъдеща находка на една оперативка, свързана със Стария град. Рискувал като истински картоиграч, защото какво би станало, ако бутне 4 големи къщи, изтрие от лицето на земята една улица и вместо Античен театър намери сметището на римския Филипопол. За този забележителен кмет, който през 2009 година почина на 88 години, в Уикипедия има точно 4 реда. В статията за Античния театър пък няма и един ред за това как е открит и от кого. „Много важно! Нали има написана цяла книга за Античния театър – там е показано кой какво е направил“, казва Димитров. Изкопните работи по откриването на Античния театър били дело на Трудови войски. Голямата трудност била да се качи на обекта голям кран. Той трябвало да вдига и подрежда извадените мраморни блокове, които оформят седалките. „Затова построихме една дълга дървена рампа. Закачихме за крана стоманени въжета, с които го дърпахме с багери чак отгоре, от Музикалната академия. Самият кран също се движеше на собствен ход по рампата. Говорим за едно невероятно строително приключение, което рядко се случва в живота“, подчертава в спомените си Джовани Димитров.

Малко след като започнали разкопките на Античния театър, от партията свалили Дирам Парикян. След години дори не го поканили на тържественото откриване на театъра.

Подобна работа „на ръба“ било възстановяването на костницата на Бачковския манастир. Уникалното там било, че тя почти виси на ръба на скала и при най-малък трус би могла да се срути надолу. Джовани Димитров и екипът му я укрепили по много оригинален начин. Основите са захванати със стоманени въжета и с помощта на анкери цялата сграда е прилепена за монолитната скала зад нея. Има две нива – в горното е оформен параклис, който е с уникална украса. В долното ниво са положени костите на хора, които са били на почит от манастира.

До края на дните си Джовани Димитров беше активен човек. „Ставам сутрин, пия си кафето и тръгвам по обектите. Сега наглеждам довършването на къща „Клианти“, каза в едно от последните си интервюта разградчанинът, който през 90-те години се занимаваше и с политика в Пловдив, но после напусна. „Реших да дам път на младите и те докараха нещата дотам, докъдето сме сега“, казваше иронично той.

Все пак архивите сочат и друго – третото лице на Джовани Димитров. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на: Джовани Илиев Димитров. Дата на раждане 20.09.1930 г. Вербуван е на 02.03.1977 г. Регистриран на 24.03.1977 г. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството – секретен сътрудник, агент, VI управление на МВР – Пловдив. Псевдоним Стоян. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 – Рег. бланка, съдържаща се в лично дело IА-427 (Пд); рег. дневник; картони – обр. 4 – 5 бр. и обр. 6. Снемане от действащия оперативен отчет (няма данни). Публична длъжност или публична дейност: Общински съветник от 1991 г. до 1995 г. Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на Джовани Илиев Димитров към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г. Има образци и бланки, няма обаче никакви донесения от вербувания сътрудник.

Отдавна е ясно, че натискът на тогавашната ДС върху бивши политически затворници и въобще върху смятани за противници на режима, е бил огромен. В по-ново време тази практика се е прилагала дори по отношение на децата им. Редица от тези стават агенти по принуда, ДС не е и очаквала кой знае какви ценни сведения от тях, целта е било по-скоро да ги „профилактира“ и държи под око.

За агенти е можело да се вербуват лица, които притежават лични качества и разузнавателни възможности, гарантиращи изпълнение на задачите, които органите на ДС ще им поставят. В зависимост от характера на разработката и задачите, които в определено време и място стоят пред органите на ДС, агентът може да се вербува из средите на вражеските елементи или измежду патриотично и лоялно настроените към народната власт граждани. Джовани е от първата група и няма къде да се скрие.

За съжаление, у нас стана така, че в много случаи, като този с Джовани, на опозоряване като агенти бяха подложени всъщност жертвите, а изпълнителите, т.е. служителите на ДС и партийните функционери бяха изкарвани едва ли не герои, което е нечестно и неморално. В крайна сметка е и невярно, но Историята не може да се излъже, тъй че рано или късно всеки си получава заслуженото. Така или иначе, независимо от всичко, няма данни за хора, на които Джовани е навредил, и определено трябва да се отдаде дължимото на реставраторското му дело за Пловдив и България.

Автор: Проф. д.п.н Пламен Радев

Източник: ekip7.bg