Над 1400 сгради, стотици декари улици, визуални коридори, детайли на градската среда, паркове и градини са проучени и документирани в Териториална програма на Националния институт за недвижимо културно наследство в Пловдив. Резултатите от мащабното изследване бяха оповестени в Пловдив пред архитекти, представители на местните власти и неправителствени организации.

Архитектурното наследство на Пловдив не е декор, а жизнената среда, която дава идентичността на града и гражданите му. Надпреварваме се с времето, за да съхраним недвижимото културно богатство на Пловдив на фона на засилена инвестиционна активност. Не пазим сградите заради самите тях, а заради хората – от миналото, от днес и от бъдещето. Сегашната картина на града съдържа кода за бъдещото му развитие, казаха експертите.

Екипът на НИНКН е идентифицирал 608 незащитени сгради в историческата зона и в контактните ѝ територии. Те са ценни сами по себе си, но и като ансамблови структури, създаващи интегритета на историческото градско ядро, което от години се капсулира и не може да се развива пълноценно. Сред тези обекти има и образци на архитектурата от втората половина на ХХ век – вече станали характерна част от градската тъкан. Решенията за техните качества и въвеждането на правила и режими за опазването им ще бъдат взети съвместно с експертите в Пловдив. Ще извървим пътя заедно стъпка по стъпка, заяви директорът на института арх. Петър Петров.

62 сгради са в особен риск. От началото на програмата през октомври 2022 г. са разрушени 6, този година са съборени още 3. Има опасност да се ускори унищожаването на потенциални паметници на културата, за да бъде изпреварена евентуалната им защита.

Други близо 800 обекта, включени в Териториалната програма, са декларирани, но все още нямат окончателен статут. В някои от случаите забавянето на решенията с десетилетия е необяснимо, а междувременно сградите изчезват. Изоставането е голямо и, в рамките на възможното, вземаме мерки, каза арх. Петров. Институтът работи с орязан от няколко стотин на по-малко от 60 души състав. В момента няма и бюджет за програмата.

Целта е Териториалната програма е да създадем актуална цялостна картина на пловдивското недвижимо културно наследство. Това е инструмент, с който гражданите и експертите могат да вземат информирани решения кои обекти и с какво са ценни, защо и как могат да бъдат защитени, как да бъдат използвани, отбеляза ръководителят на програмата, урб. Владимир Петров.

Документирахме в детайли много елементи от градската среда – настилки, врати и огради, портали, стълбища, чешми, образци на монументалното изкуство, зелените територии, парковете и градините, гробищните структури и некрополи. Проучихме зоните около Цар-Симеоновата градина, Библиотеката, Братската могила и Пловдивския панаир, разказа урбанистът. Изследвани са пространства като ул. „Карловска“, ул. „Преслав“, бул. „Руски“, ул. „Цанко Дюстабанов“, бул. „Христо Ботев“.

Програмата на НИНКН е началото на пътя, за да определим в диалог къде искаме да стигнем заедно, подчерта арх. Петров. Пловдивски архитекти нарекоха програмата „революционен момент“ за града и за намирането на решения за язвите му.

За пръв път в рамките на програмата са проучени и документирани визуалните връзки и градските пейзажи – емблематични за Пловдив. Създадена е карта на характерните паважни и калдъръмени настилки. Само през миналата година са изчезнали 52 дка настилки и са изгубени 5,4 млн. сиенитни павета. Стотици декари паваж са премахнати в предишни години. Към момента Пловдив притежава 840 дка каменни настилки. Освен че подкрепят интегритета на ансамбловите структури и автентичността на средата на индивидуалните обекти, те са качествен и скъп материал. Паважите пропускат по-добре дъждовната вода до корените на дърветата и позволяват на почвата да диша.

Програмата на НИНКН стъпва върху Общия устройствен план на Пловдив, в който са очертани териториите за превантивна устройствена защита и намеренията за опазване на нови ценни обекти. Огромното количество информация, събрана от експертите – архитекти, урбанисти, археолози, историци, културолози, е основа за задълбочени проучвания, каквито досега не са правени.

Защитата на ценните обекти може да се превърне във факт за около 2 години, ако това стане обща кауза на Пловдив.

Намирането на работещи решения за опазване на недвижимото културно наследство на Пловдив минава и през създаването на общински фонд за подкрепа на собствениците, подчертаха експертите.