Белоснежната сграда на върха на Джамбаз тепе е една от малкото в Пловдив, която може да се похвали, че нейния праг са търкали толкова короновани особи и правителствени дейци. През октомври 2000 г. по дървения под на Антовата къща пристъпя кралицата на Дания Маргарете Втора. Месец по-късно в живописната градина се разхожда шведският монарх Густав XVI.

В една от стаите до днес се пази стола, на който седял папа Йоан Павел Втори при посещението си в Пловдив през май 2002 г.

През август 2003 г. из централното помещение (хайет) крачи испанският крал Хуан Карлос. На тръгване кралят на Испания изказа възхищението си от красивата къща и ни благодари за гостоприемството.

Никой от кралете и кралиците, обаче не е преспивал в разкошните спални на строената в средата на XIX век къща. Дълги години Антовата къща беше резиденция на Министерството на външните работи - между 1979 и 2015 г. Тук са провеждани разговори на правителствено ниво, но никой не е нощувал.

Жалко, защото в противен случай известните с фантазията си  пловдивчани щяха да родят хиляди легенди и забавни истории за нощните лудории на техни величества на върха на Джамбаз тепе.

Къщата е построена към средата на XIX век от Паскал Пападати - търговец - балсамаджия. Според Константин Моравенов, Паскал е арнаутин (православен албанец) от района Загора на географската област Епир (днес поделена между Гърция и Албания). Имотът на къщата е образуван, според Моравенов, от съединяването на 2 по-малки имота.

Първият от тях Паскал закупил от Димитър поп Йочев Икономов, който го купил от децата на Иван Абаджията, който го наследява от тъста си Георги Дограмаджията (лангера - погърчен българин от село Воден, днес Горни Воден до Асеновград).

Вторият имот Паскал закупил от хаджи Костадин Абаджията, а той - от Йосим Абаджията - казанлъченин. Последният имал красива съпруга, за която била съчинена песен на гръцки със следния текст "Баялдисала Йосимовица на Джамбаз тепе, а Папазина я свестявала с жълти лимони", т.е. Папазина чрез Йосимовица прилъгвала приятелите, от които зависело подържането на мъжа й в градския (варошки) еснафски съвет и достъпът му до градската еснафска каса за лесна печалба...

С фамилното име на собственика е свързан герой от разказа на Любен Каравелов "Стоян". Там един от героите е наречен Киряк Пападати, чийто прототип вероятно е Костаки Пападати. Историята разказва за любовта на българин от Копривщица, преселник в Мараша в Пловдив към кокона - гъркиня от Трихълмието, която го довежда до убийството й и самоубийство.

Сградата е една от малкото оцелели перли на Джамбаз тепе. През 1898 г. силен пожар унищожава редица от старинните къщи на хълма.

В началото на XX век постройката е купена от Ралу Алтън Елмаз. Последните й собственици преди национализацията през 1947 г. са били поп Антови. След това в къщата живеят под наем няколко семейства до 1979 г., когато започва нейната реставрация и обзавеждане с дипломатически вкус.

Семейство от Русе дало спалнята си за окомплектоването на Антовата къща и в замяна получило от държавата цял апартамент в Пловдив. Сделката била извършена от Атанас Кръстев-Начо Културата, легендарният директор на института „Старинен Пловдив“ от 1969 до 1986 г., който има огромна заслуга за опазването и възраждането на Стария град.

Кръстев получил нареждане да намери покъщнина и използвал всички налични ресурси, включително според мълвата поръчвал мебели от Италия. 

Днес Антовата къща е една от перлите на Стария Пловдив. За първи път тя отвори врати за посетители в рамките на Празниците на Стария град от 22-ри до 25-ти септември 2016 г.