Изложба „Времето на алафрангата” ще бъде открита на 18 април от 18 часа в Етнографския музей в Стария град. Пловдив като многовековен интеркултурен център e представен с интересен поглед към възрожденската действителност. За града ни алафрангата е разказ, пренасящ във времето истории за взаимодействието на културни модели. 

В средата на ХІХ-то столетие Пловдив се утвърждава като един от важните административни, занаятчийски и търговски центрове на Европейска Турция, като космополитен град със засилено чуждо присъствие. Широките търговски контакти с Европа и Близкия изток, близостта на Цариград, обучението на младежи в чужбина, многобройните колонии от дипломати, търговци и мисионери, създават благоприятни условия за разчупване на патриархалния и създаване на модерен стил на живот. 

Именно този преход от традицията към модерността носи името „а ла франга“, което ще рече „по френски маниер“. Но това време не бива да се разглежда буквално като проникване на културно влияние само от Франция, а в по-широк план – като нова мода, идваща от Европа. 

Алафрангата е култура, знак за приобщаване към новото, към европейското. Това е промяна, която настъпва във всички сфери на бита и културата, в начина на живот на българите. Алафранга се нарича новата възрожденска къща и нейният интериор и „мобилировка“, изисканите маниери на изразяване и общуване, а също и модата в облеклото,носено от госпожите и господата в големия град. 

В резултат от тези нововъведения в българска среда се получава едно смесване между завареното и дошлото „отвън“, един нов еклектичен стил, който може да се оприличи с ефекта на кривото огледало. Макар че първоначално е посрещнат на нож от консервативното ориенталско общество, за около 3-4 десетилетия стилът алафранга добива свой завършен образ и се схваща вече като официална градска мода. 

Мода, която посетителите ще опознаят благодарение на изложбата.Проектът „Времето на алафрангата” е част от програмата на „Пловдив - Европейска столица на културата 2019”.

Фотография: Румен Куртев