от Деница Лещева

Едно от най-големите природни богатства е водата. Стремежът на хората към чиста питейна вода датира от най-древни времена. Трудно е било обаче тя да се пренесе до градовете, особено когато са разположени в равнината. За да преодолеят този проблем римляните достигнали до едно от най-грандиозните инженерно-технически постижения - акведуктите. Техният принцип е актуален до днес. Това са били най-скъпите обществени съоръжения, строени по време на римската империя.

Античният град Филипопол се е снабдявал с чиста питейна вода от Родопите. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково. До момента по археологически път е определено наличието на два акведукта и един глинен водопровод. Локализирани са и техните предполагаеми трасета. Единият от акведуктите е с дължина около 6 километра. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони - пилоти. По-запазен и внушителен е западният акведукт. Това съоръжение, реставрирано и представено пред обществеността, посреща всички посетители на Пловдив, които идват в "Града на тепетата" от запад.

Интересен е начинът, по който е построено това грандиозно съоръжение. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4.40 метра. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Най-вероятно руините на основите, експонирани в новия Презентационен център, са част от този акведукт.

Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят. Части от акведукти днес могат да се видят в Рим. А руините на най-дългият и добре запазен римски водопровод могат да се видят във Франция, в близост до град Ним - това е т.нар. Мост над река Гард (Пон-дю-Гар).

Наличието на тези скъпи инженерни съоръжения, снабдявали Филипопол с вода, е още едно потвърждение за значимостта на града в Античността.

Оценявайки по достойнство стратегическото местоположение на Филипопол, римляните са намерили през II и III век наистина скъпоструващо, но затова пък сполучливо и ефективно техническо решение за водоснабдяването на града с изобилна чиста изворна вода от Родопите. Разкриването на част от водопроводната система станало през 1935 г. при прокарването на новата улица "Митрополит Паисий", южно от Джамбазтепе. Това дало повод на Димитър Цончев, тогавашен директор на библиотеката и музея, да обходи селата, разположени южно от Пловдив. Така той попаднал на следите на два водопровода. Единият водил началото си от пещерата Марата, намираща се в близост до село Марково, почти в подножието на Калоянов връх. Вторият водопровод започнал от силните извори край село Куклен, наречени от местните хора Кайнаците.

Следите от сложната водоснабдителна система на римски Филипопол още се виждат в и около града и днес - 1500 години след като спряла да работи.

Двата акведукта, които довеждали водата на изворите при родопските села Куклен и Марково, са най-забележителните. Могъщите им останки - дори каптажите са запазени - стигат от планината до самия град. В една част от трасето им, при съвременния квартал Коматево, акведуктите са толкова близо един до друг, че ги дели разстояние от само 30-40 метра.

Значителна част от западния акведукт е била запазена толкова добре, че през 80-те години на миналия век била лесно реконструирана. Може да се види на ул. "Коматевско шосе", надвиснала над оживения градски трафик. Акведуктите били построени през II-III в. и вероятно били изоставени след средата на V век.

Акведукт (от латински - aqua, "вода", и duco, "водя", буквално "водопровод") е изкуствен канал, построен за пренос на вода от едно място на друго. Много акведукти са издигнати над терена, което ги кара да приличат повече на мостове, отколкото на реки. Въпреки че обикновено са свързвани с древните римляни, акведукти са конструирани много по-рано в Близкия Изток и индийския субконтинент. Акведукти подобни на римските се използват още от седми век преди новата ера, когато асирийците построяват варовиков акведукт с височина 10 метра и дължина 300 метра над речна долина, за да снабдяват столицата си Ниневия с вода. Пълната дължина на този акведукт е около 80 километра.

 Акведукти се строят във всички краища на Римската империя, от Германия до Африка, но най-вече в самия Рим, където сборната им дължина достига 400 километра. Те снабдяват с прясна вода големите градове в империята и поставят висок стандарт в строителните постижения, ненадминат повече от хиляда години. Съоръженията са докарвали вода от Албанските планини например.

 Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските архитекти и инженери. Римските граждани употребяват огромни количества вода - в термите, за фонтаните, които украсяват площадите и улиците, за хигиенни нужди.