Адвокати, преподаватели и студенти на разкопките под Бетонния мост
Доброволци - преподавател в ПГАСГ “Арх. Камен Петков”, адвокат, геофизик и студенти се включват в археологическото проучване на обекта в основите на Бетонния мост. Всеки ден те идват на терен, за да подпомогнат работата на екипа от шестима археолози, които работят там. Подобно на Епископската базилика на Филипопол, където доброволците бяха част от мащабните разкрития на археолога Жени Танкова и реставратора Елена Кантарева-Дечева, и археологията на железопътните линии се радва на интереса на последователите на Индиана Джоунс.
В помощ са и от НКЖИ, които са предоставили земекопна техника за местата, на които няма индикации за археологически структури, но въпреки това трябва да се направи сондаж за проверка в дълбочина, както и работници с кирки и лопати.
Ръководителят на проучванията Петър Зидаров обяви, че е разкрита основата на масивна антична сграда, както и няколко гроба от римско време.
„Към момента имаме 2 работни хипотези - и двете са свързани със сградата, от която откриваме само основите. На този етап много общо и предпазливо може да се предположи, че става въпрос за сграда от имперския период на римската история. Тъй като е голяма, масивна, представителна сграда и в нея има вградени зидани гробове от римско време, едно от възможните обяснения е това да е сграда с религиозно-култово предназначение, аналог на по-късните църкви. От друга страна, в рамките на тази сграда е вписано едно производствено помещение - една голяма пещ за изпичане на строителна керамика – тухли и керемиди. Може би това е една от най-големите известни по нашите земи такива пещи. Това са работните хипотези засега, което води до предположението, че става въпрос за масивна сграда, свързана с производство, което обикновено е характерно за т.нар. крайградски вили. В тях може да се съчетава обитаване с производство, а в някои случаи наблизо се погребват и собствениците на този дом. Проучването е в своето начало и тепърва търсим отговори и аргументи в полза на една, друга или трета хипотеза, която тепърва може да възникне“, споделя Зидаров за разкритото до момента в основите на Бетонния мост.
Тъй като същинската конструкция на сградата е разрушена при по-ранни строителни дейности в района, а археолозите работят под пода ѝ, засега са намерили две бронзови монети. Почти няма битова керамика, която да позволи по-точно датиране.
„Това е хем нещо странно за тази епоха, но и не, предвид факта, че сме под нивото на основите на сградата. Тепърва по косвени белези, по размерите на тухлите и т.н. ще можем да направим предположения. Надяваме се до края на разкопките да намерим още датиращ материал и тогава бихме могли да прецизираме по-точно, но на този етап мислим за 2-3 век“, разказва Зидаров.
Той допълва, че археолозите трудно се справят с разкриването и проучването на обекта, тъй като в момента земята е изключително суха и инструментите се чупят в ръцете им.
„Комбинацията земекопна техника, работници, археолози и доброволци обаче позволява да напредваме в задоволителни темпове. Разбира се, подготвените специалисти от екипа реагират бързо за по-деликатната работа като разчистването на гробните комплекси, ямите, пещта за керамика и кладенеца, който открихме“, допълва той.
Кладенецът се оказва предизвикателство, тъй като вътрешният му диаметър е 65 см, а археолозите достигат до дълбочина от 2,50 м. В него не може да се спусне човек и да е ефективен за проучване. Кладенецът, изграден от керамика, се е нуждаел от почистване, тъй като е бил запълнен с големи камъни и фрагменти от римски керемиди.
По повод откритите на място погребения, Зидаров споделя: „Имаме 2 гроба, които не бяха разрушени и в тях се виждат много ясно следите от кремация, а край основния зид, ориентиран изток-запад по основната ос на сградата от външната страна, намерихме скелет на дете, поставен в проста яма, без никакъв инвентар по него. Съдейки по това, че ръцете му са изпънати покрай тялото, би следвало погребението да се датира отново в римската епоха. Освен тези 3 гроба имаме и още 2, които са разрушени и в тях не открихме каквито и да било останки. В археологията имаме категоризация - единични гробове, когато става въпрос за единично погребение, масови гробове и гробища или некрополи, както ги наричаме на професионален език. От момента, в който има повече от 3, в случая - 5, и те всички са подредени в една линия, с ориентация по дългата ос изток-запад, която е и посоката на зидовете на сградата, това съвсем спокойно може да се определи като некропол.“
Предстои всички разкрити погребения да бъдат допълнително изследвани от антрополог, за да може да се установи полът и възрастта на погребаните хора.
По предписание на междуведомствената комисия проучването на обекта трябва да приключи за 26 дни, считано от 29 юли. След третата седмица на август предстои отново комисия да направи оглед на мястото и да определи съдбата на археологическите структури.
На въпроса дали сроковете ще са достатъчни за пълното проучване и дали няма да се наложи тяхното удължаване, отговорът на археолога беше лаконичен: „Каквото зависи от нас да сме свършили на терен като работата, се надявам да бъде направено.“
Дотогава остава обектът да бъде проучен и работните хипотези да се официализират.
Kоментари
Отиде 3 години.... ужас. Архиологията си е архиология, но и ние се опитваме да живеем във времето което ни е отредено нали?