Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват млади и стари да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. В поредица от материали TrafficNews.bg ви разказва легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами. 

Легенда за несметно богатство, скрито в геран, разположен между два кръстати дъба, и до днес се разказва в пловдивското село Чоба. Златото се свързва с имато на Бекирли Мустафа паша, а историята за нашествията му в района е описана в книгата „История на село Чоба” от Христо Попов.  

От преданията на множество стари хора се знае, че около 1780 година за управител на Караджадажката нахия е назначен Бекирли Мустафа паша, родом от село Векирлий - турско село, разположено на 6 километра от прекия път за Генерал Николаево. След назначаването му за управител на нахията той използва слабостта на султанската власт по време на кърджалийските размирици и се обявява за независим феодал. Събирал от данъците за своя сметка, ограбвал населението, натоварвал го с ангария, трупал богатства. Нахията обхващала района между Чирпан и река Стряма на запад, Средна гора и река Марица на юг. За център на своето владение Бекирли Мустафа избира село Чоба, то е негова столица.

Тук, в селото, той заграбва едно място от около 100 декара и построява своя разкошен дворец. От него е запазен объл мраморен капител за поставка на колона. При разкопаване са намерени обгорели кости и камък с дупка в средата, до който стои 50-сантиметрова обгоряла останка от здрав дъбов стълб, който сигурно е бил изправен някога на този камък. Тук навярно е била готварната на Бекирлията или кланицата.

За още по-голяма сигурност на своята столица Бекирлията е построил 3 изкуствени могили, които са запазени и до днес. Това са могилите Гуруня, Кърчето и Бамлъка. Вътре те са били празни и са служели за скривалище на стражата. Впоследствие тези празнини са засипани и могилките продължават да служат известно време като удобно място за наблюдение.

Охраната, сигурността на селото, столица на владетеля, се осъществявала от собствена на Бекирлията войска, която той набирал от недоволните от султана войници, онеправдани еничари, даже и българи. В своята книга „Кърджалийско време” Вера Мутафчиева съобщава, че някой си Хакъ паша към края на юли 1801 година обявил победата си над Бекирлиолу. Много вероятно е това да се отнася за разгрома на Бекирли Мустафа паша в Чоба, защото преданията упорито говорят, че горе-долу по същото време султанска войска обгражда укрепената Чоба, разбива защитата и Бекирлията едва се спасява.

През нощта се измъква и избягва във Видин, за което населението на Чоба сътворява и специална песен. Местното предание разказва, че при бягството си Бекирлията е заровил в земята цялото си парично богатство, състоящо се от 9 конски бурета, пълни със златни турски лири. Непосредствено след Първата световна война  трима мъже от селото – Христос, Радьо и Минко, дълго време търсят това огромно златно съкровище. Резултатите обаче са само една-две намерени златни монети. Много хора и до днес вярват, че това огромно богатство и днес се спотайва в някое кътче на района.