Панагюрското златно съкровище е открито преди 75 години и днес отбелязваме годишнината, в която светът получи едно от най-големите си открития за антични съкровища, изработени с ювелирно майсторство.

„Само със златото, използвано за направата на Панагюрското съкровище, тракийският владетел,който го е скрил в земята, би могъл да наеме за цяла година армия от 500 души заедно с офицерите“, пише в книгата си "Митология на златото" проф. Иван Маразов. Точно на днешната дата - 8 декември, съкровището е открито от братята Павел, Михо и Петко Дейкови в месността Мерул.

„Ние работихме през цялото лято на 1949 г. край града – правехме тухли. Този ден, както обикновено, бяхме и тримата братя – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок около метър и двайсе. Имаше глинен пласт, нещо като натлак и него го оставихме като по-подходящ за цигли. На 60 сантиметра под глината се виждаше пясък. На това място бяхме пекли и тухли. Предната година към пътя, който и сега си минава на тази височина, на дълбочина 1,60 м. намерихме огнище с половин камък воденичен, като булгурен. Аз копаех с копача, бях малко настрана и нещо ми се лъсна. При копаенето леко е било застъргано и аз извиках: „Я чакайте да видим що е тук!“. И го повдигнахме, а то се отхлупи като капак, и по глината останаха отпечатъци. Съдовете бяха наредени на таблата. Още щом ги видяхме разбрахме, че това е скъпоценност и рекох: „Това нещо е само за музея“. Наблизо имаше работници и им извиках: „Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!“. Надойдоха хората и любопитно гледаха. А аз им рекох: „Никой нема да бара – само ще гледате!“ Измихме съкровището в близката река Мерул и то лъсна та очите ни заболяха", спомня си Павел Дейков пред внука си Павел Цветанков, който публикува разказа му в книгата "Панагюрското златно съкровище".

После братята занасят деветте съда в Околийския народен съвет. Нахлуват превъзбудени в кабинета на председателя Стефан Калпаков.

"Заявиха „Вижте какво носим!“, изсипаха на масата съдовете от Златното съкровище, по които още имаше полепнала глина.Извиках Петър Горбанов,музеен работник в Панагюрище, който заяви, че това е много ценна работа и трябва да се съобщи в Пловдив и София, което направи с телеграми", разказва Калпаков.

Съобщението пристига в Пловдивския музей и директорът Димитър Цончев веднага тръгва към Панагюрище, въпреки че денят е събота. Пристига, слага експонатите в раница и се връща в Пловдив с влака. Завежда шестте съда в инвентарната книга на музея и така Панагюрското съкровище става част от колекцията. По-късно Цончев споделя, че най-големият му страх бил да не го изпреварят от София. Всъщност съкровището все пак отива в столицата през 1982 г. като част от експозицията на Националния исторически музей и се завръща под тепетата периодично. Това обаче няма да се случи през следващата година, защото през 2024-а то гостува в един от най-големите музеи в света "Пол Гети".

Тепърва се водят преговори и за участието на Панагюрското златно съкровище в мащабна изложба в Китай.

Припомняме, че общинските съветници от "Браво, Пловдив" подеха инициативата безценният атрефакт трябва да се върне в Пловдив. Работна комисия трябва да провокира процедурата.