Да притежаваш  сграда- паметник на културата в България е не само изключително неприятен, но и много скъп ангажимент. Без значение дали си я наследил или си я купил. За да я запазиш, трябва да се запасиш с търпение и да приготвиш много пари за възстановяването й. Освен ако, разбира се, не решиш да се отървеш от нея и да си спестиш  главоболията и тежките процедури в общината, Министерството на културата и НИНКН, които продължават с години.  

Ето няколко изпитани начина, които се практикуват изключително активно под тепетата от собственици на такива имоти. 

Пожар

През последните десетина година  пожари избухнаха в емблематични пловдивски сгради – паметници.  Горяха тютюневите складове на Кудоглу на ул. „Иван Вазов”, баня „Орта Мезар”, Божиловия чифлик и още няколко по-малки къщи.  Препоръчително е за запалването да разчитате на професионалисти, но да имате под ръка за всеки случай и един клошар, който да обере вината, в случай че обществото се развълнува извънредно.

Не пропускайте празниците 

Ако се откажете от пожара по някаква причина и решите директно да влезете с багера, най- добре е да го направите по време на празниците. Тогава общинските служители почиват, администрацията не работи и дори да искат /което е много съмнително/ , те няма как да ви спрат. Все пак говорим за почивни дни по време на някой национален или официален празник, а те са свещени за държавните служители. Така бе съборен склада на  "Ориент Табако" ул. „Одрин” 8 , а също така и склада на бул. „Христо Ботев” 51 , собственост на „Кепитъл  Холдинг груп”.  Това , че поредният министър на културата дойде посред нощ в Пловдив /Васил Минеков в случя/ и с апломб обясни, че "няма да разреши да се унищожи най- красивия град в България" , не помогна с нищо. Изявленията му се превърнаха в поредните кухи фрази, на които пловдивчани вече изобщо не обръщат внимание. 

Капка по капка, тухла по тухла

Бавен, но изпитан метод, който дава сигурни резултати. Разрушавате част от покрива и отправяте молитва за дъжд. По възможност - порой. Рано или късно ще завали. След няколко сезона покривът пропада, а стените започват да се рушат. Ускорявате процеса като изпращате няколко работника, които да разрушат някоя и друга вътрешни носещи стени. След няколко години вече разполагате с една "опасна сграда", която застрашава животана пешеходците. Получавате от общината разрешение да я обезопасите, но по грешка събаряте последната оцеляла фасада. За справка - "Верона резиденс". По анологичен начин изчезна и тютюневия склад зад "Тотал спорт" , а на негово място в момента строителният предприемач Таха Рахман довършва добре уплътнен жилищен комплекс. В момента така се руши и красивата къща на ул. "Патриарх Евтимий" 2 до подлеза на Понеделник пазара.  

Където не става с пари, става с много пари

Докато в Националният институт за паметници на културата подготвят дълъг списък с нови обекти, които предстои да бъдат актувани като паметници на културата в Пловдив, други, които вече имат статут на такива, незнайно как се оказва, че вече не са толкова ценни. Общината, за която частната собственост е свята и е преди обществения интерес, издава поредното разрешение за събаряне и багерът не закъснява. В крайна сметка 4 000 евро на квадрат в центъра са си 4 000 евро. През последните дни станахме свидетели как една от най- красивите къщи в Пловдив от началото на XX век започна да се събаря. Оказва се , че през 2012 година с един подпис на зам. министъра на културата къщата на ул. "Цар Александър" 2 е извадена от списъка с паметници. И още тогава е подписана нейната смъртна присъда. Мотивите се, че "сградата е представител на жилищната архитектура от Новото време и няма принос в типологията на жилището от този период". Което очевадно не е така. Последният собственик - Мирослав Стефанов, управител на фирма "Медичи Пропърти груп" , е съгласувал с НИНКН нов проект за сграда с 15 метрова кота корниз, при все че в момента къщата е висока 10 метра и след като събори сградата ще започне да строи поредната безлична кооперация. 

Бързай, няма време!

Сега действащия списък с паметници рано или късно ще бъде допълнен с 400 нови обекта, носещи необходимите белези на паметници на културата, подготвени от специалистите в НИНКН. И тъй като не виждаме да се работи в режим на спешност, а общината категорично се обяви срещу мораториум до финализиранетона процедурата, през следващите няколко години все по-често ще ставаме свидетели на подобни вандалщини. Всъщност една от причините събарянето на стари сгради да не е се превърнало в национален спорт е наличието на голям брой собственици, които рядко са единодушни. Но в такива случаи желаещият да придобие имота купува дяла на някой от собствениците и прилага някой от гореизброените методи, за да докара къщата до състояние, в което задължително трябва да бъде съборена.  

Но варвари е имало във всички епохи. Това, което може да ги спре е категоричният и ясен закон. И твърдият ангажимент на държавата да запази културното си наследство. Хората, които притежават сгради паметници, трябва да бъдат не само принудени да ги съхраняват и реставрират, но е задължително и да бъдат мотивирани. В Европа топлата вода отдавна е открита и виждаме прекрасно съхранено архитектурно наследство. Освобождаване от данъци, туристически такси, бърз регламент за съгласуване на ремонтни и строителни дейности, национален фонд за защита на паметници на културата. И , разбира се, ристрикции за тези собственици, които ги оставят да се рушат. Като не бива да забравяме, че община Пловдив е собственик или съсобственик в много от тези сгради. 

Ето няколко емблематични сгради в Пловдив, които сме на път да загубим "в очакване на варварите". 

Къща, ул. "Патриарх Евтимий" 2

Баня "Орта Мезар"

Къща на бул. "Шести септември"

Къщата с нимфите на ул. "Христо Г. Данов"

Къща на Гроздовия пазар

Къща на ул. "Тодор Каблешков" 

 
Две къщи на ул. "Антим I"

"В очакване на варварите" /Константинос Кафавис