Пловдив пази тайните на древните християни и една от находките е църквата „Св. св. Константин и Елена“. Християнската община в града е основана още през 37 г. след Рождеството на Христа от ученика на апостол Павел – свети Ерм, а популярният сред туристите храм до Хисар капия крие спомена за едно от най-разтърсващите мъченичества на езическите времена.

През 304 г. по времето на антихристиянските гонения, провеждани на това място са обезглавени 38 воини, сред тях и двама траки – Севериан и Мемнос. В книгата си „Пловдивска хроника Никола Алваджиев описва събитието по следния начин: „Летен ден. Тримонциум. Акрополът. На форума шуми пъстра многолюдна тълпа. Слънцето се е издигнало на зенита и лъчите му жарят сгради и улици, храма на Аполон.

 Йеринархът (държавният служител на реда) изрича на висок глас някаква заповед към градската стража, после всичко притихва. Чуват се само тежките стъпки на стражите, които водят пленници.

Тридесет и осем мъже, смазани от бой, оковани един за друг, пристъпят бавно, но главите им са гордо изправени. Напуканите им от жажда устни ронят тиха песен, непозната за тълпата“.

В средата на столетието в памет на мъчениците под Небет тепе е издигната малка бяла черква. Междувременно император Константин легализира християнската вяра и е канонизиран за светец, поради което храмът е прекръстен на него и съпругата му Елена.

Хиляда и двеста години по-късно – през 1758 г., немският богослов Стефан Герлах минава през Пловдив и заварва на същото място малка дървена църква  без купол и камбанария. Храмът бил многократно разрушаван и после пак въздиган.

Храмът блести с богатата си украса

Допреди век мястото на жените е било на балкона

Иконата на 38-те мъченици е нарисувана от Дечко и Елена Дечеви през 2001 г.  

В началото на ХIX век българската община в града започва неговото възстановяване. Търговецът на вълна от Копривщица Тодор Моравенов става ктитор на църквата и започва да събира пари.  Когато сумата достига 200 хиляди гроша, през 1830 г. друг народен будител - Вълко Чалъков, урежда  издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Свети свети Константин и Елена” и „Света Неделя”.

Градежът на двата храма бележи началото на националното възраждане – с него започва дългогодишната битка за еманципиране на българите от гръцкото влияние и Цариградската патриаршия, достигнало своя връх с обособяването на самостоятелна църква през 1872 г.

Останките на стария храм са съборени и той се строи наново. Църквата, дело на барациговския майстор Петко Петков – Боз, е трикорабна базилика с два реда по пет колони между корабите.

 Таваните са обшити с красиво изрисувано дърво. Направен е балкон или т. нар. емпория, предназначен за женско отделение. По онова време в храмовете жените се молели отделно от мъжете, за да не ги смущават.

Иконостасът на „Св. св. Константин и Елена“ е изработен във Виена от дърворезбаря Йоан Пашкула от село Мецово ( днешен Епир в Гърция ).  Иконостасът е направен изцяло в бароков стил с позлата и многоцветна украса.

Сцената с Адам и Ева, нарисувана от Захарий Зограф

Надгробни плочи до стената на храма

Христос Вседържител гледа от тавана

Първият ред от иконостасните икони са изрисувани от знаменития  Захари Зограф, който от 1836 г. до 1840 г. е живял в Пловдив. Ръката му е сътворила царските икони на Господ Иисус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител и  Свети свети Константин и Елена. Иконата на Света Варвара е дело на Станислав Доспевски.

През 1848 г. в храма е работил и друг талантлив иконописец - Никола Одринчанин. Нарисувал е иконата на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Тук се съхранява и чудотворната икона на Св. св.  Константин и Елена от ХVІ в. Тя е дарена от семейството на ктитора Тодор Моравенов.

През 60–те години на ХІХ в. е издигната 13-метровата камбанария. Стария град огласява мелодичният звън на две камбани – голямата камбана е отлята от 1871 г., а малката е направена от прочутите майстори леяри  - Велеганови, през 1925 г.

В двора на църквата се намират някогашният Божигробски метох и на енорийското училище. Бившето училище днес е иконна галерия, в която могат да се видят ценни образци от ХІV-ХV в.

Подредени са и светите образи, направени от родоначалника на Самоковската школа - Христо Димитров, синовете му Димитър и Захари Зограф, внука му Станислав Доспевски. Пазят се ценни икони на майстори от Тревненската и Одринската живописни школи др.

До камбанарията някога е имало аязмо с лековита вода. Водата от извора е помагала на бездетни съпрузи и душевноболни. Лудите били завързвани с желязна  верига, и след като ги обливали няколко пъти със студената вода, те се усмирявали. По време на комунистическия режим в България аязмото било затрупано.

Иконостасът на Йоан Пашкула

Чудотворната икона на Константин и Елена от XVI век

Стенопис изобразява Константин Велики