200 специалисти от цял свят опознават мозаечното изкуство на Пловдив
Специалисти от цял свят си дават среща в Пловдив за 14-ото издание на Международната конференция на Международния комитет за консервация на мозайки ICCM. Тя бе открита днес в Дома на културата „Борис Христов” от президента на фондацията Роберто Нарди.
„Това събитие е голям успех за всички ни, след дългия период на изолация. За някои от вас това ще е първото идване в Пловдив и първа среща с мозаечното изкуство, съхранено в този град”, каза Нарди и благодари на домакините от Община Пловдив за ангажираността и желанието да работят в областта на консервацията на мозайки. В залата го аплодираха специалисти от 20 различни държави – от САЩ до Близкия изток и Северна Африка.
„Горди сме, че сме домакини на събитие от такъв мащаб с участието на експерти от цял свят. Радвам се, че една от фокус точките в конференцията е Епископската базилика, която видяхте вчера. В продължение на години реставраторите работеха, за да спасят мозайките и ще продължат да го правят”, посрещна участниците зам.-кметът Пламен Панов.
После организаторите прочетоха поздравителен адрес от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов. Той подчерта, че домакинството на събитието е още една крачка за включването на Епископската базилика и Малката базилика в списъка за паметници на културата от световно значение на ЮНЕСКО.
„Вярвам, че у многобройните чуждестранни участници ще остане вълнуващият спомен от съприкосновението с мозаечното наследство на Филипопол и от престоя в красивия, древен и вечен Пловдив", написа още Рашидов.
Поздравления към участниците отправиха и зам.-министърът на туризма Мариела Модева, която подчерта важната роля на културното наследство за привличане на туристи в България, а Пловдив е изключително добър пример за „град на толерантността, съхранил миналото, но и развиващ се в съвремието, град, в който можем да открием културните ценности на всички етноси”. И допълни, че именно културата и туризмът са средствата, с които да се градят мостове.
Началникът на Политическия кабинет на министъра на културата Борис Данаилов прочете поздравителен адрес от името на проф. Велислав Минеков, а после се обърна към участниците от свое име: „Много обичам да идвам в Пловдив, мястото с най-атрактивната бохема в България. Този град е пример с паметниците на културата, които продължават да живеят като естествена нишка през вековете. Античният театър и досега е сцена на театрални и други събития. Снощи в Епископската базилика се насладихме на концерт. Ето това е тази жива нишка през вековете”.
„За мен провеждането на конференцията има стратегическа, професионална, образователна и много висока емоционална стойност. Аз не съм консерватор, реставратор, археолог или архитект, но връщайки се назад във времето си дадох сметка, че над 15 години от професионалния ми живот са свързани с опазване и управление на наследството. А моята лична обвързаност с мозаечното наследство датира от 2010 г., когато започна възкресението на т. наречената Малка Базилика. През 2015 г. с визионерството на пловдивския градоначалник Иван Тотев започна и активна работа по Епископската базилика на Филополол, в която един от най-старите живи градове в света ви посреща днес. Това,едва ли би било възможно, без осъзната смелост и решимостта на местните политици, на подкрепата на фондация “Америка за България“, неуморния труд и професионализма на екипите, които в рамките на форума ще споделят своя опит и предизвикателствата, през които трябваше да преминават всеки ден, за да бъде разкрито великолепието и богатството на късноантичното изкуство, чиито образец са мозайките на най-големия раннохристиянски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров”, каза Амелия Гешева, бивш зам.-кмет по култура на Пловдив.
После припомни думите на един от чуждестранните специалисти - Гайл де Гишен: „Не пестете пари, използвайте разума си. Уважавайте миналото. Следващите поколения ще са ви благодарни”.
След официалната част започна и конференцията, в която ще бъде представена и Епископската базилика от реставратора Елена Кантарева-Дечева.