Повечето от нас са посещавали представления в Кукления театър още от деца, понякога и самите актьори са гостували в някои детски градини. Но малко са хората, които са си задавали въпроса как всъщност се създават куклите. Още по-малко са децата. Затова и ученици от специалността „Театрална кукла” към Национална гимназия за сценични и екранни изкуства се заеха със задачата да разкрият какъв е процесът на създаване на любимите кукли най-напред пред деца от НУ „Христо Ботев”, а по-късно и пред репортер на TrafficNews, който специално гостува в училището.

„Видовете кукли са различни – петрушки, яваки, марионетки, сицилианки, кукли за водене на маса, за свободно водене, демащабиращи,” – обясни г-жа Маринова. – „Петрушката, например, представлява ръкавична кукла и тя е най-простичката. Всеки може да си направи такава в домашни условия и от най-обикновен чорап. Нашите ученици се учат и на по-сложна работа, като например скулптират главата от стиропор, тялото го шият от плат.”

Г-жа Маринова разказа още, че марионетката представлява кукла на конци и е един от най-популярните видове. Само че сицилианката много прилича на нея, като единствената разлика е, че тя освен конци, има и основен метален водач. Съществуват и т.нар. „естрадни кукли” или такива с откровено водене, които имат малък водач в главата и гърба на куклата. При тях ясно се вижда как актьорът ги води по сцената, откъдето произхожда и името им.

След това въведение към процеса на създаване на куклите, следваше да разберем и какво мотивира учениците да предпочетат да се отдадат именно на подобни творчески занимания, а не на изучаване на популярните компютърни технологии, например. Отговорът ни разкри Денис от 12 клас в специалност „Театрална кукла”, която е едно от основните действащи лица в презентацията пред учениците на НУ „Христо Ботев”:

„Нещото, което отличава нашето училище от останалите, е може би приятелското отношение между класовете, без да се разграничават малки от големи. Тук обикновено идваме с работни дрехи, понеже типът на часовете ни го изисква – постоянно използваме материали, които често ни цапат ръцете и дрехите. Но ние сме свикнали с външния си вид в междучасията, когато все още не сме успели напълно да отмием боята по пръстите си. Но това е нещото, което ни доближава до човека до нас, независимо от випуска и специалността. Случвало се е след часовете да се събираме на беседката до училище с хора от всички класове и дори да си палим барбекю.”

Денис споделя, че специалността, която е избрала да следва, изучава триизмерното изкуство и развива уменията за скулптиране, най-вече при изработката на главите на куклите. Една от особеностите е, че те много често представляват изкривена анатомия на човешка глава, която предполага едновременно да се демонстрират добри знания по анатомия, но и да се изрази собствения вътрешен свят на артиста. Какви са обаче допустимите рамки за въпросното изкривяване, учениците могат сами да видят в Кукления театър в Пловдив.

„Повечето от малчуганите в залата виждат куклите само на сцената, а след края на представлението си тръгват, без да имат възможността да ги видят отблизо,” - коментира Ваня Бетуховска, заместник-директор в Сценични кадри. – „Нашите ученици обаче имат привилегия в това отношение, тъй като ние понякога предварително уговаряме среща с актьорите, които им показват различните кукли и начина на воденето им.”

По думите на Денис един от най-трудните моменти в изработката на куклите е оформянето на главата по зададените проекти, които са един чертежен със зададени размери и един цветен с точните цветове на кожата и дрехите. Най-времеемка била кашировката, която представлява накъсани парчета от вестник и напоени с вода, които се редуват с тапетно лепило в до десет слоя и така се изгражда главата. След всеки слой скулптурата се оставя леко да изсъхне, а след това се заглажда, преди полагането на следващия.

„Създаването на една кукла обикновено отнема около 6 месеца в учебно време,” – обяснява Денис. – „В по-малките класове часовете на седмица са 6-7, докато сега имаме по 11, което ни дава повече време за работа. Миналата година работихме много сериозно и всеки един от нас издаде по три кукли с механизъм в края на втория срок. Този тип кукли са на глинена основа, а тя се обработва с напълно противоположна техника на скулптиране – навън, а не навътре, както е при стиропора. След това се прави гипсов калъп, който се кашира от вътрешната част. После се изработва механизъм за очички и се наглася в главата, така че очите да могат да се движат във всички посоки.”

Г-жа Бетуховска сподели, че учениците правят кукли не само за Кукления театър в Пловдив, но и за детски градини, читалища и различни занимални, които подават поръчки. Конкретния вид на куклите обикновено също се посочва. Ако става въпрос за театъра, там обикновено режисьорът на съответния спектакъл е този, който първо преценява броя и най-подходящия вид за конкретното представление, а после изпраща поръчката.

В края на нашия разговор Денис и г-жа Бетуховска отправиха специални пожелания към читателите на TrafficNews – здравето, топлината и уютът да бъдат във всеки дом, хората да оценят времето, прекарано със семействата си, и да се погрижат да възпитат децата си, за да могат те да умеят да разпознават естетичното и истинското. А последното може да стане чрез по-чести посещения на куклени представления.