„Имаше една тъмна сянка в сърцето си. Тя ѝ нашепваше нещо, но тя не разбираше. Чувстваше само, че нещо идва. Че нещо ще се случи. Успокояваше се, че това ще е само нещото тази вечер, но гласът не млъкваше”.

Цитатът е от книгата „Прегръдката на смъртта”, чийто автор е 18-годишната възпитаничка на Френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент – Екзюпери” в Пловдив Миглена Богданова. Всъщност дванадесетокласничката, родом от Раковски, издава томчето, когато е едва на 14 години, а в момента работи над втората си книга. Освен това свири на китара, снима, ходи на дебати. Учи и за кандидатстудентски изпити, тъй като е решила да кандидатства „Право” в Софийския университет. Все още се колебае дали да се насочи към професията на адвокат, или съдия, но е категорична в едно – ще продължи да пише и да издава. И се надява някой ден да има тежест като автор. Талантът й бе оценен и от местните общински съветници, които решиха да я подкрепят с парична сума за издаването на втората книга. Кметът Павел Гуджеров пък й връчи грамота за издигане авторитета на Община Раковски.

„Идеята за „Прегръдката на смъртта” се роди спонтанно. Исках просто да я напиша за себе си, тъй като изпитвах необходимост от това”, признава Миглена. След като я показала на класния си ръководител и преподавател по български език и литература Таня Иванова обаче, госпожата била категорична, че написаното заслужава да бъде издадено. Помогнала й с редакцията и я запознала с много хора, които оценили таланта на момичето. Текстът толкова вдъхновил художничката Даниела Стойкова, че тя изработила корицата.  

„В книгата се разказва за различните видове любов – между майка и дъщеря, любовта в семейството. Заглавието провокира много негативни реакции, защото хората се чудеха защо решавам да пиша за смърт, след като мога да се фокусирам върху нещо позитивно. Обаче аз чета повече така литература, по-мрачна, и може би това ми е повлияло. А и усетих, че трябва да го предам по този начин”, обяснява младият автор.

Търсенето на нещо изгубено е темата на втората й книга. В нея има много изненади. Героите преминават през различни изпитания, израстват. Мисля, че тя ми харесва повече от първата, но все още не мога да бъда категорична, тъй като не е завършена”, смее се Миглена.

И споделя, че семейството, съучениците и приятелите й се радват и я подкрепят. Постоянно искат да четат нейни текстове и й дават стимул да пише и да се развива. Понякога дори я критикуват, че се занимава с твърде много неща и няма възможност да си почива, но на нея това й харесва. „Не обичам да стоя на едно място и да скучая”, категорична е Миглена.

Като всеки млад човек, тя намира време и за забавления. Излиза вечер, ходи на концерти. Има си приятел. Чете много и различни неща – от Стивън Кинг до Хемингуей. Все още обаче не е намерила писател, чийто стил да иска да копира. Казва, че и любим музикант няма, тъй като слуша всичко, в зависимост от настроението си. Може да разпуска и на рок, метъл, поп, инди. Харесва и класическа музика. Забавлява се и като учи, пише и свири, защото навлиза в свой свят, измислен, но в същото време и истински. В реалния свят не й харесва, че няма контрол над всичко. „Когато измислям нещо, мога да го направя, както аз искам. А в истинския емоциите на хората не зависят толкова много от мен и това ми липсва”, казва момичето.

Ако има властта да промени света, иска да накара хората да са по-отворени един към друг. Да говорят за чувствата си, да бъдат по-добри. „Виждам, че много от тях се опитват да се затворят и да се скрият, когато могат да бъдат наранени и са уязвими. Обаче искам да им покажа, че всъщност това ги наранява още повече”, посочва ученичката. Съветът й към връстниците й е да не позволяват никой да ги отклонява от техния път. А към пишещите млади хора - да не спират да го правят. И да го правят винаги, когато чувстват, че имат нужда от това. Защото писането е като терапия за душата. Когато пишеш, се освобождаваш и се чувстваш нов човек – различен, пораснал, освободен.