Здравко Беляшки завършва Английската гимназия в Пловдив с пълно отличие. Бил е младежки заместник-омбудсман. 18-годишното момче се интересува от история, физика, икономика, политика и инвестиране. А една от най-успешните инвестиции, които прави до момента, е да посвети част от тийнейджърските си години на младежки дейности и благотворителни проекти.

Воден от желанието за промяна се вдъхновява да поставя метални сърца в училища, детски заведения и други институции, където да се събират капачки за детски кувьози и линейка към инициативата „Капачки за бъдеще“. Първото такова отива при Професионалната гимназия по електротехника и електроника-Пловдив. И оттогава благотворителната им инициатива не е спирала.

В групата на различните млади го изпращат още много негови цели и интереси. Най-вече разбирането за необходимостта от промяна и желанието да бъде част от нея. Ето какво разказа пловдивчанинът пред TrafficNews за себе си, активността при младежите и значимостта да носиш доброто в сърцето си:

-Здравей, Здравко!  Как ти хрумна идеята да събирате капачки именно в метални сърца?

-Преди две години бях заместник на младежки омбудсман в Пловдив, където имахме страхотен екип от трима души. Постоянно обсъждахме идеи и инициативи, с които да подобрим качеството на живот на младежи в Пловдив. Една от тях бе именно идеята за сърцата. Стана много случайно, разбира се, не сме измислили тази концепция ние – има я отдавна.

Много ми хареса идеята, запалих се по нея, и когато от екипа я подкрепиха започнахме да действаме. Беше проблем финансирането, понеже не получаваме средства отникъде, защото сме неформална организация. Наложи се сам да търся средства. Всичко стана по случаен начин, бях на среща с приятел, който ми сподели, че иска да помогне на младежка инициатива в Пловдив, но няма такива. Аз съм на точно обратната теза – имаме много стойностни инициативи, които рядко срещат финансова подкрепа. Неговите думи бяха „Добре, тогава кажи ми една стойностна идея и да я започваме“. Разказах му нашата, той се вдъхнови и ни подаде ръка.

-Казваш, че вие сте голям екип. Колко души се включват в инициативата за металните сърца?

-Не сме определен брой. Много и различни хора се включват със своя личен принос към това, което правим. Някои се занимават с намирането на специалисти, които да изработват сърцата от метал и да ги монтират на определените локации. Аз например съм поел частта с намиране на училища и детски заведения, където да ги поставяме.

-Английската гимназия, чийто възпитаник си ти, ли беше първото място, където поставихте сърце?

-За жалост, не. В гимназията ми все още няма поставено сърце. Много ми се иска обаче това да се реализира в близко бъдеще. Имаме налични сърца, единствено трябва да уговорим самата процедура с ръководството и училищния парламент. Защото от тази инициатива, разбира се, произтича и ангажимента за извозване на събраните количества към пунктове за рециклиране. Тук искам да отбележа, че всяко едно училище, което има възможност да поеме този ангажимент, ние сме на разположение да поставим сърце в него.

-Намираш ли скрита символика в поставянето на големите метални сърца?

-Сърцето за мен е символ на съпричастност и готовност да помогнеш на другите. Да направим усилие от твоя страна. Та дори и чисто естетически изглежда по-добре от това да събираме пластмасови капачки в пластмасови туби. Също смятам, че донякъде това символично насърчава повече хора да се включат в мисията да се спасяват човешки животи, вместо да изхвърлят капачката.

-В този ред на мисли, какво е усещането, след като чуете колко деца са били спасени с кувьози и линейни, направени от капачки?

-За някои хора това може да звучи като статистика. В случая обаче „+1“ означава един спасен човешки живот! А да знаеш, че ти си дал дори малък принос към това, носи удовлетворение. Знаеш, че всичко това си заслужава. Радвам се, че все повече хора в страната, даже кметства и общини закупуват сърца, за да насърчават инициативата.

- Ти си бил и зам.-младежки омбудсман още на 16 години. Какво те накара да вземеш това решение, вместо да се занимаваш с по-популярни тийнейджърски хобита?

-Младежите в Пловдив са изправени пред доста казуси. Откакто разбрах, че съществува тази инициатива „Младежки омбудсман“, усетих, че това е моето място. Всъщност и това ми занимание ми даде възможността да бъда в позицията на медиатор на младежката общност в Пловдив и институциите. Както и да действам по индивидуални проекти – такъв е проекта ни за създаване на Младежкия съвет и работещи ученически парламент. Това реализирахме заедно с още един участник в рубриката ви „Различните млади“ - Николай и Татяна, двамата ми партньори тогава. За съжаление, все още някои училища в Пловдив не са развили работещи парламенти, а е добре са се направи, тъй като това помага за подобряване средата, в която се развиват младежите.

-В момента си в 12 клас и скоро ти предстои да напуснеш училищната среда. Какви са намеренията ти оттук насетне?

-Насочил съм се нависоко. Искам да продължа образованието си тук в България и смятам, че страната ни дава добри възможности за реализация. Винаги съм искал да давам своя принос за положителна промяна в средата, в която живея. Искам да направя това тук, а не в чужбина.

-Има ли нещо, което би ти се искало да промениш в съвременното общество?

-Нихилизма към бъдещето. Бъдещето е единствено в наши ръце и младежите, по мое наблюдение, не мислят за него, не кроят планове. Мислят, че всичко е предрешено. „Така или иначе държавата ни не става, защо аз да се напрягам“ е мисъл, която трябва да бъде изкоренена! Ако искаме обаче да направим положителна промяна в обществото и тя да не бъде повърхностна, трябва да започнем от ценностите на хората. Когато работим по тях, всичко друго идва на мястото си само. Проблемът е, че това е един много сложен и бавен процес. Смятам обаче, че като общество сме тръгнали в тази насока и в бъдеще ще имаме доста добри резултати.

-В края на разговора ни, си представи, че сме изкоренили нихилизма, за който говориш. Как би изглеждала България в такъв случай?

-Представям си България на равните възможности. Защото когато успеем да съградим страна с висок жизнен стандарт и силно гражданско участие, тогава ще сме спокойни, да кажем, че живеем с добра страна. Без да обръщаме глава към чужбина. А когато българите в чужбина си кажат, че искат да се върнат на родното си място, защото то е по-добро, то тогава сме постигнали „перфектната България“.