Те са млади, добре образовани и имат добра професия. Но предпочитат свободата, вместо някое добре устроено работно място. Обръщат гръб на консуматорската култура и тръгват след мечтата си. Някои прекосяват континенти в търсене на великолепен кадър или нов животински вид,  други се избират кътчета, в които най-елементарните удобства на цивилизацията са лукс, трети завършват престижни университети, но се връщат в България, за да работят тук. Новата рубрика на TrafficNews "Различните млади" ще разказва за тези българи.

Инструкторите Мая Личева и Стоян Колев от Пловдив са се отдали на мисията не просто да тренират телата, но и да калят духа на спортуващите, създавайки в тях нагласата за увереност и умения да се справят както с ежедневни, така и с по – критични ситуации, които може да предложи околната среда.

Амбициозните инструктори, които в момента са част от екипа на Total Sport, отдавна извели трениращите от залата и непрестанно разнообразяват тренировките си със свежи идеи. В най-новите си проекти  Мисия „Партизан” и Мисия „Парашутист” Мая и Стоян се стремят да предоставят истинско приключение. Два формата на тренировъчни лагери, се провеждат далеч от града, обхвата на моловете, удобствата, стреса и напрежението.

Мая работи като инструктор от 6 години. Води групови тренировки, отделяйки особено внимание на функционалния фитнес, а новата й страст Animal flow. Стоян служи в редиците на Българската армия като парашутист- спасител. Другото му призвание е свързано с фитнеса и воденето на индивидуални, и групови тренировки. Преди година се запознават и срещата им се оказва значима за последвалите проекти.  Обменят идеи и опит и бързо разбират, че имат много общи виждания за това как трябва да протече една пълноценна тренировка. Зараждат се идеи за занимания на открито, включително и в извънградска среда.

Първите им дейности като екип са тренировки на открито по пловдивските тепета. Мая и Стоян ограничават често броя на участниците в своите събития, защото е важно да обърнат адекватно внимание на всеки и да подходят индивидуално към нуждите на всеки, дори и в група.

„Когато организирахме втората тренировка на Бунарджика, помолихме хората, които вече са били на първата, да дадат шанс на нови хора да се запишат. Зароди се  шега сред участниците “След като не ни искате на тренировка, ще се крием в храстите, като партизани и отново ще тренираме с вас.” В това време двамата вече работят по идеята за тренировъчен лагер в местността около Белинташ, а закачките между трениращите водят до спонтанното появяване на името“Мисия Партизан“, спомня си Стоян. Тренировъчните лагери са естествено продължение на всичко, което сме натрупали като опит заедно и поотделно, визията ни за тренирането и развитието на трениращите, търсенето на креативни идеи за събития, убедена е Мая.

Въпреки, че в основата на тридневния лагер са функционалните тренировки, инструкторите не се ограничават само с тях. Те предават на участниците  част от собствените си умения по оцеляване в планината и оказване на първа помощ. Програмата е динамична, вклюва целодневен преход, теоретични и практически сесии свързани с оцеляване в планинска среда. Ключови са знанията и опитът на Стоян в качеството му на военнослужещ и спасител.

„Преминаваме през специфични обучения, а често водим и такива курсове. На нашия тренировъчен лагер адаптираме информацията в подходящ за цивилни вид, които могат да се окажат в критична ситуация, в неблагоприятна среда, нужда да помогнат на себе си или на близък.“

И в двата тренировъчни лагера Стоян кани свой колега военнослужещ Евгени Денчев, в помощ на практическите и лекционни занимания. В организационната дейност помага и друг техен приятел Кирил Трифонов, който се включва в  логистичните задачи, а на второто издание участва и с атрактивен уоркшоп за стойка на ръце, разказва за приключението Стоян.

За разлика от други формати, Мисия „Партизан” е достъпен за хора от всички възрасти, независимо от тяхната физическа или психическа подготовка. Приключението започва с преход до мястото за настаняване. Участниците са лишени от удобствата на града, колите, хотела, дамската чанта. Те биват разделени на екипи, които трябва да се справят със задачи от различен характер. За да опознаят нуждите и да зададат подходящи предизвикателства пред бъдещите „партизани”, Стоян, Мая и останалите от екипа са в постоянна комуникация с тях. Обикновено организацията на един тренировъчен лагер отнема от три до четири месеца, споделя Мая.

Не ни притеснява нито физическата, нито психическата нагласа на участниците. Затова и групите са по-малки – стараем се да имаме индивидуален подход към всекиго”, допълва Стоян.

Самите участници не са запознати в детайли за програмата на събитието. Двамата организатори пазят в тайна до последния момент ключови моменти от тренировъчния процес. Участниците са запознати най- общо какви активности предстоят, кога трябва да пристигнат и каква екипировка трябва да подготвят. Всяка мисия има своя тема – при първата е „Очаквай неочакваното”. Втората минава под надслов  „Приключенията дебнат отвсякъде!”. Все още не е ясно какво очаква участниците в третата мисия, която ще се проведе през май месец догодина, а и въпреки това редица са заявили желание да приключенстват заедно с Мая и Стоян. 

Докато обменят идеи и тече организация на всеки от тренировъчните лагери, основна идея е да изведат участниците от „зоната на комфорт“. Двамата залагат на неочаквани предизвикателства, стресови ситуации и отборни задачи. Една такава се оказва събуждането преди първи петли с рев на мечка и дадените на участниците 5 минути да се стегнат в готовност за поход.

„Имаше хора, които се уплашиха. Някои помислиха, че е шега, други ни познават и знаят, че сме способни на много изненади”, шегува се Мая.

„Маршрутът на похода включваше предизвикателно място, което между нас нарекохме „Мечата пързалка. Това беше критичен и същевременно доста обучителен момент. В последствие се оказа, че в района има мечка и тя се спотайва точно там, изхранвайки се с ябълки и круши от съседни дворове. Забавно и малко страшничко е да знаеш, че си се разминал с истинска мечка“, допълва Мая.

Някои от участниците в двете мисии за пръв път спят на палатка. Има и неколцина, които никога преди не са излизали в планината. В последствие преоткриват красотата на природата и започват да се отдават на излети и разходки в свободното си време. Някои дори преборват свои страхове, които никога не са мислели, че ще преодолеят.

„Това ги прави по-уверени в ежедневието, което е и наша цел – не търсим и не провокираме излишни геройства, а но е важно да имат увереността, че могат да се справят с всяка ситуация”, коментира Стоян. Той е убеден, че стресовите ситуации, работата в екип и новите познанства между участниците са допринесли за създаването на тази нагласа.

Съвместните проекти на Стоян и Мая не се изчерпват с Мисия „Партизан”. Още докато тече подготовката на втория лагер, двамата започват да организират ново приключение – Мисия „Парашутист”. Основен елемент на новия лагер е скокът с парашут и подготовката за него. Инструкторите решават да допринесат за преживяването и за емоцията от самия скок. Така начинаещите парашутисти прекарват не няколко часа, а два дни в дроп зона край Монтана. Вместо да пътуват с кола до мястото на скока, а след това да си тръгнат, ентусиастите разнообразяват с функционални тренировки, планински разходки, запознават се с цялостната подготовка и скатаването на парашутите за всеки скок, стават съпричастни с дейностите на тандем инструкторите и хората, стопанисващи необичайното място.

В първото издание на мисията участие взимат както хора, желаещи да скочат, така и техни близки и приятели. Присъствието на придружител допълнително засилва емоцията от скока, който за мнозина е първи в живота, смятат Мая и Стоян. За част от придружаващите Стоян предлага необичайно преживяване – да се повозят в кабината на самолета. Така Мая, която не се престрашава да скочи, прекарва един от най-наситените откъм емоция моменти, като втори пилот на машината.

„За пръв път през живота си сядам в пилотска кабина. Първото бе да потърся слушалки, за да изглеждам  автентично като истински пилот. По време на полета пилотът ме побутна, взе телефона ми, с който снимах през цялото време, и ми направи знак да хвана щурвала. Когато усетих, че той затрепери, направих движение надясно, а самолетът ме последва. Беше доста интересна една минута от живота ми”, спомня си с усмивка Мая. Докато управлява огромния самолет, разбира се, под строгия надзор на пилота, парашутистите се подготвят за скок.

„От една страна си уплашен, от друга – преживяваш нещо супер яко! При това нещо, което най-вероятно няма да ти се случи повече в живота”, описва емоцията тя. Мая, подобно на повечето от участниците в приключението, за пръв път навлиза в дроп зона и прекарва два дни там. Насред мястото, където се „приземяват” развълнуваните парашутисти, се намира комплекс с басейн. “Интересна възможност е да пиеш разхладителен коктейл на басейна, докато около теб се приземяват парашутисти и наблюдаваш различни емоции преминаващи през страх, радост и еуфория при всичи скачащи“, допълва Стоян.

Организацията на Мисия „Партизан” 3 и Мисия „Парашутист” 2 е във вихъра си. Междувременно Мая и Стоян загатват, че работят и по трети проект, но засега не издават подробности.

Според двамата инструктори близостта до природата и получаването на нови знания, които могат да ни бъдат от полза, са сред най-ценните неща, които участниците в лагерите отнасят вкъщи. Затова мисиите не се изчерпват само с тренировки, а се стремят да допринесат за изграждане на личностни качества и характер.

 „В 21-и век сме започнали да мислим мързеливо – живеем с нагласата, че винаги някой ще се погрижи за нас и всички удобства са даденост. Истината е, че лесно можем да се озовем в ситуация, в която няма да има кой да ни окаже помощ, а ще трябва сами да се погрижим за себе си. Ако не сме психически устойчиви, може би няма да вземем адекватно решение. Човек трябва да бъде дисциплиниран и подготвен”, обясняват те.

Снимки: Кирил Трифонов