На прага сме да изпратим още една година от животите си и в духа на всяко сбогуване, извръщаме глава назад, за да направим равносметка, размишления. След това обаче отново поглеждаме напред, за да отворим вратата на новото приключение с надежда.
А когато говорим за пламъка на надеждата, кажете, има ли по-сигурен негов носител и разпространител от младите хора?

Каква беше за теб изминалата година и какви са успехите, които постигна през нея?

Изминалата учебна година  беше последната ми година като председател на Ученическия съвет на МГ „ Акад. Кирил Попов“ и в края на годината предадох щафетата на нови, амбицирани ученици. Вълнувам се да видя какви свежи инициативи ще поеме тазгодишния съвет. Завърших 11-ти клас с отличен успех и между изпитите и оценките, участвах в няколко конкурса по рисуване. Спечелих трета награда от Национален конкурс „ ПриказкиТе“ и се класирах на Областен кръг на олимпиадите по руски и български език, а за Националния кръг по руски не ми достигнаха няколко точки.

Какво пожелаваш на себе си и пловдивчани през идната 2023?

Пожелавам на пловдивчани през идната 2023 година да отделят повече време за култура и да подкрепят развитието на богат културен живот в прекрасния ни град. Напоследък забелязвам колко неприятно ускорено е ежедневието ни, и мисля, че отбивка в някоя малка галерия, или вечерно поетично четене в Капана е времеубежище на вдъхнавонието.

Какво трябва да подобрим като общество, за да бъде годината по-добра към нас?

Мисля, че като общество трябва да превъзмогнем личните дразги и да се стараем да дадем най-доброто от себе си на околните. Също така, ако ценим повече красотата, градът ни ще стане по-хармонично място за живеене.

Какви са бъдещите ти планове за образование?

Смятам да кандидатствам в Националната художествена академия в София в специалност „Реставрация и консервация“. Искам да правя изкуство в България и се надявам, че в София ще намеря среда за нови, вълнуващи артистични проекти, с които да допринеса за културата в България. Надявам се специалността, която съм избрала, да ми помогне да разгърна и интересите си в сферата на история на изкуството.

Те е Марина Узунова. На 18 години от Пловдив и в момента е 12ти клас в Езикова гимназия "Пловдив". През последните години се занимава с ученическо самоуправление, защо според нея то е в основа за развиване на гражданска култура и ангажираност. Обича литературата и се определя като запален читател с "неприятния навик" да купува още и още книги. Любител на хубавото силно кафе. Ето какво споделя тя за себе си и за нуждата на обществото от самоусъвършенстване:

Каква беше за теб изминалата година и какви са успехите, които постигна през нея?

Изминалата година може би бих описала като "преобръщаща". Беше изпълнена с емоции, с промени в начина, по който гледам на света и на хората край себе си. Със сигурност беше наситена с постижения за мен - през април спечелих първо място на Националната олимпиада по БЕЛ за 11ти клас, тази година бях стипендиантка на МОН към програмата им за деца с изявени дарби, голяма част от 2022 година (до началото на тази учебна година) прекарах като председател на Ученическия парламент на Езикова гимназия "Пловдив", а от октомври съм главен редактор на ученическия вестник на Английската  - "Делта Те". Паралелно, мисля, че много важни лични постижения бяха това да намеря нова мотивация в себе си, да се изправя срещу някои свои страхове и да прередя житейските си виждания - всичко това оказа неоспоримо влияние върху мен и определено го считам за един голям вътрешен успех, който се материализира и в реалността.

Какво пожелаваш на себе си и пловдивчани през идната 2023?

Трудно ми е да назова нещо конкретно, което да пожелая на себе си или на пловдивчани като цяло, въпреки това, Пловдив е град на духа, на спомена, но и на бъдещето, имам усещането, че тук желанията успяват да достигнат до сбъдване, затова се надявам наближаващата 2023 година да донесе на всички ни като хора повече търпение, повече искреност както със себе си, така и с другите, да се стараем да виждаме кое е истината. Винаги можем да променим останалото, но тези чувства са фундаментални, за да постигнем вътрешно единение, за да видим в дълбочина реалността, която ни заобикаля, а това е много важно, ако искаме да бъдем удовлетворени и щастливи.

Какво трябва да подобрим като общество, за да бъде годината по-добра към нас?

Годината на всеки един ще е такава, каквото той си я направи, за която той работи и се старае. От тази гледна точка съм на мнение, че е хубаво ние като общество да се опитаме да сме , светът се променя и това е прекрасно, защото има прогрес, на нас като частици от този свят се пада да се променяме заедно с него, да възприемаме нови неща, да се отърсим от товара на миналото, да се осмеляваме повече, това няма да ни накара да загубим същността си, а напротив - ще ни даде нови хоризонти, ще ни вдъхнови. Иска ми се да спомена и още нещо - гражданската активност. Пловдивчани трябва да бъдат по-ангажирани с града, с решенията, които го засягат. Само така ще може както общността, така и Пловдив да продължат да се развиват, да бъдат пълноценна част от света и да оставят  наследство след себе си.

Какви са бъдещите ти планове за образование?

Като човек, на когото му предстои завършване на 12ти клас през 2023 година, несъмнено се опитвам да правя бъдеще планове. Всъщност те са  едновременно много крехки, но и силни, защото целите ми са подредени, но разбира се, никой не знае какво му предстои с пълна сигурност. Към момента съм решена да уча международно и европейско право. Освен че самата специалност ме привлича, мисля, че развитието и съществуването й са особено важни днес, когато целият свят вече е поставил пред себе се желанието за интеграция, за взаимодействие, за завръщане към мир без безсмислени военни конфликти - ключ към стабилна човешка общност, базирана на доверие и сигурност. Планирала съм да уча висшето си образование в чужбина, защото специалността ми е по-особена от типичните правни специалности, тъй като тя е на наднационално ниво и не засяга конкретна държавна правна система. 

Той е Радостин Чолаков. Едва на 16 години, а вече зад гърба си има множество успешни проекти. Носител на редица награди, една от които получава за втори път -“Джон Атанасов”, връчена му лично от президента Румен Радев. Младежът е 11 клас и се обучава в Математическата гимназия “Акад. Кирил Попов“ Пловдив. Родом от родопското село Барутин. От 10-годишен полага интересите си в областта на  програмирането и разработката на софтуерни проекти. В началото като хоби, а вече и професионално, като в  последните 3 години активно се занимава с невронни мрежи и машинно обучение. Ето какво са неговите препоръки към пловдивчани:

Каква беше за теб изминалата година и какви са успехите, които постигна през нея?

През тази година за мен като ученик се случиха няколко много важни събития. Успях да се класирам в българския отбор за най-големите ученически научни състезания - Regeneron ISEF (International Science and Engineering fair) и EUCYS (European Contest for Young Scientists) - и да участвам в тях. Това са панаири за гимназисти, съответно най-големите такива в света и в Европа. На тях човек участва с разработен проект и написана научна статия към него в различни категории - математика, информатика, биология и т.н. Имах щанд с постер, описващ проекта и презентационни материали. В рамките на 1 до 3 дни на съответния щанд идват членове на журито и изпитна комисия, която първо изслушва защитата на проекта ти, а после ти задава и въпроси, за да провери знанията в съответната научна категория.

Спечелих награди и от двете - 2-ра награда на Association for Computing Machinery на Щатите от ISEF и 2-ро място в Европа на EUCYS. В споменатите състезания участвах с проект GatedTabTransformer, който е модел за машинно обучение, анализиращ таблични данни с цел по-точни прогнози. Също така, задълбочих познанията си в машинното обучение, а професионално продължих да работя със софийска компания по няколко проекта. През годината бях включен и в програмата на Google - Developer Experts, която събира експерти, допринасящи за развитието на технологичния сектор с технически лекции, конференции и софтуер с отворен код. 

Накрая, моето първо по-сериозно усилие да публикувам научна статия международно беше успешно и последната ми работа в сферата на обработката на език с невронни архитектури беше приета на научната конференция International Conference on Natural Language and Speech Processing.

Какво пожелаваш на себе си и пловдивчани през идната 2023?

На себе си пожелавам единствено здраве, а ако някое от останалите ми желания в личен план не се сбъднат, вероятно не съм работил достатъчно за него. На пловдивчани и хората като цяло този път искам да им пожелая инициативност. И не само през новата година, а като цяло. В обществото ни имаме изключително голяма нужда от инициативност, за да се престрашат повече хора да нарушат крехкия си ежедневен комфорт и да положат някакви допълнителни усилия - да се самоусъвършенстват, да помогнат на някого с нещо, да са активни граждани, да си добри хора и т.н. Познавам страшно много хора, които дават минимума от себе си в работата, образованието, приятелствата... Разбира се, има ги и тези които дават максимума и те заслужават нашето признание. Но света би бил толкова по-добър ако съотношението им се обърне.

Какво трябва да подобрим като общество, за да бъде годината по-добра към нас?

Без да знам, отговорих на въпроса ви с предишния си отговор.

Какви са бъдещите ти планове за образование?

Смятам, че висшето образование всъщност е много важно и искам да продължа развитието си в сферата на компютърните науки и машинното обучение. Разговаряйки с успели хора в сферата и на бизнеса, и на науката, разбрах, че всъщност, за да правиш неща на световно ниво се изискват дълги години труд, добро висше образование и правилните взаимоотношения с хората около теб. В този смисъл най-важна е средата в международните научни институции, където всеки е по-добър от теб с нещо, позволявайки ти да се учиш от тях и със тях. А и точно такива хора могат да бъдат бъдещите ти ментори, партньори, приятели и т.н. Не бих искал да конкретизирам къде точно ще се опитам да кандидатствам, но има различни варианти, както и не изключвам вариант за оставане в България.