Нова акция за “засаждане“ на дървета: Хвърляме костилки от изядените плодове, за да поникне дръвче
Нова кампания се завъртя в последните дни сред българите в социалната мрежа Фейсбук. Идеята й е свързана с опазването на природата, затова и за броени часове стана изключително популярна.
„Мога ли да ви помоля за помощ? Моля, ако ядете плодове, не хвърляйте семената и костилките им, оставяйте ги да изсъхнат и ги съхранявайте в торбичка в колата си. Когато излизате на път, изхвърляйте ги от прозореца там, където няма дървета. 3а останалoтo ще се погрижи майката природа. Казват, че в Малайзия, Тайланд и други азиатски страни са приели тази идея и сега навсякъде имат плодни дръвчета. Нека не правим изключение!”, гласи постът, който вече е споделен от хиляди потребители. Повечето от коментарите под него пък са положителни.
„Чудесна идея”, „Подкрепям я”, „От много костилки все някоя ще поникне. Като бяхме деца, така ни учеше баба”, „Винаги съм го правила. Дали-или - зависи изцяло от природата! Но щом птиците разнасят и сеят и порастват дървета, няма причина и това да не стане”, коментират хората в мрежата.
Дали идеята би могла да бъде реализирана на практика - наш репортер потърси мнението на биолога Елена Стоева, председател на УС на СНЦ “Зелени Балкани – Стара Загора”. „Когато засаждате дръвче, кестен или жълъд например, първо трябва да си оплевите мястото. След това – да изкопаете дупка, поне метър на метър. Да полеете и да оберете околната растителност. След като семенцето поникне, е нужно отново да плевите. В природата много семена поникват, но поради факта, че са засенчени от тревите, малко от тях избуяват. И дори всичко от изброеното да направите, пак процентът на захваналите се дръвчета ще е около 10%”, коментира биологът.
Що се отнася до посочените в поста примери с други държави, Стоева е категорична, че той е неуместен, тъй като метеорологичните условия у нас са различни. Там има висока влажност, климатът е друг. Съответно – и прихващането на растенията става по различен начин. Докато у нас, ако хвърлиш костилка в тревите край пътя, по-вероятно е да бъде изпечена от слънцето, отколкото да се прихване.
„Ако говорим за плодни дървета, повечето, прихванати от костилки, стават „дивачки”. За да се получи плодно дърво с хубав плод трябва ашладисване и т.н. По тази причина инициативата ми се струва безсмислена. За мен идеята, че можеш да си караш колата, да хвърляш костилките от череши и след теб да остава черешова градина, е нелепа. От модерните кампании, по които много хора се зарибяват и се чувстват полезни, вместо да свършат нещо наистина полезно”, казва екозащитникът.
Съветът й е, ако някой иска да помогне, да купи няколко фиданки и да ги посади. Колкото по-голяма е фиданката, толкова по-голям е шансът да се захване.
Елена Стоева е на мнение, че голяма част от българите са се отдалечили от природата и от селото и по тази причина в социалните мрежи има множество нелепи акции. Преди време имало истерия да се спасяват селските кучета, защото през зимата им замръзва водата. Имало и съвети от потребители как трябва да се слага оцет в купичките. „Дори аз, която съм гражданка, се удивявам. Явно хората съвсем са се откъснали от нормалния живот. Всеки на село ще им каже, че кучето си ближе лед и яде сняг и това не е никакъв проблем. А оцетената вода никак няма да му хареса”, дава пример биологът.
Друг случай бил със снимки на обледенени каракачански коне, които възмутили стотици хора. „Това са планински кончета – охранени. Тази порода е селектирана, за да живее точно в балкана. И когато им се хвърля сено, за конете тези условия не са проблем”, обяснява Стоева.
Истински шокирана останала пък, когато градски хора „помогнали” на кон, вързан да пасе. Животното избягало, а стопанинът му вероятно с часове го е търсил из поляните край селото.