Божидар Савов,  11 клас в СУ "Св. Патриарх Евтимий", възпитаник на Елена Левашка в Курса по творческо писане в Общински детски комплекс

Наближаваше любимото ми време от годината! Вън бе навалял пухкав сняг. Навсякъде светеха лампички. Цареше оживение, защото всички деца, дори и най-бедните, се готвеха за ежегодното си пътуване до Северния полюс. Аз не бях изключение. Похарчих около четири бона за екипировка, защото месеци наред спестявах от закуски. Прекарах девет месеца в школа за ски и лично дресирах хъски, за да тегли шейната ми. Опаковах своя подарък в ярко жълта хартия с лилава панделка, но няма да ви кажа какво имаше вътре. Това остава тайна.  Начертах маршрута си до северния полюс, както и обратно. Приготвих си храна и вода за цяла седмица. Всичко беше готово.

Оставаха няколко дни и нямах търпение – вълнението изцяло ме беше завладяло. Мислех си за пълните летища по целия свят с безброй много деца. Всички шумящи и кикотещи се,  мечтаейки да дадат подаръците си. А после цели самолети, пълни с малчугани, изсипани на суровия, недокоснат сняг, оставени да се скитат с дни, дори седмици. Това вече го видях в магазините, където тълпи от хора се избиваха да купят най-добрата играчка. Все пак никой не иска да разочарова добрия старец.

Мислех си за нощите. Как щях да затоплям изнемощелите си крайници, как щях да се въртя в опит да заспя по-бързо и как щях да се събуждам с изгряващото слънце, плъзгащо се по снега с измамните си, ярки лъчи.

Мислех за безкрайните дни, състоящи се от монотонни движения, износващи детските ми стави и раницата на гърба ми, образуваща пришки и протърквания. Мислех за безкрайния хоризонт от заслепяващо бяло, който пронизва погледа. Щеше да се наложи да вървя, да карам ски, да управлявам кучешки впряг. Нямаше да имам много време за почивка, трябваше да стигна пръв или ако не, да не съм последен. Иначе нямаше да съм добро дете, иначе щях да бъда  от непослушните. Трябваше да спазя традицията и да дам подаръка си на Дядо Коледа!