Пловдивска област е регионът с най-голям брой ученици, които не владеят български език. Това стана ясно по време на брифинг в Пловдив, на който присъства министърът на образованието Красимир Вълчев. Заедно с областния управител проф. Христина Янчева и началника на РУО–Пловдив Иванка Киркова те проведоха среща с над 100 образователни медиатори от цялата област.

Министър Вълчев подчерта значението на работата на образователните медиатори, които през последните години получиха постоянна финансова подкрепа от държавния бюджет.

„Медиаторите са хора от самите общности, които имат доверие сред родителите и децата. Те са основна част от усилията ни да обхванем и задържим всички ученици в училище“, обясни той.

От старта на Междуинституционалния механизъм през 2017 г. има положителни резултати, но според министъра те все още са неравномерни и недостатъчни. Най-голямо предизвикателство остава обхващането на децата в предучилищна възраст, където през последните години се наблюдава отстъпление.

Вълчев акцентира, че кметовете имат решаваща роля, тъй като те са работодатели на директорите на детски градини. По думите му посещението на детска градина в продължение на 1–3 години значително увеличава шансовете за успешна интеграция в образователната система. Международните проучвания и резултатите от НВО показват ясно предимство при децата, които са преминали през ранно образование.

Най-сериозни затруднения има при децата от семейства, в които не се говори български език. В началния етап немалък процент от учениците не владеят езика на елементарно комуникативно ниво, което прави невъзможно усвояването на учебния материал.

Министерството на образованието предлага въвеждане на система за езикова интеграция. Тя ще включва тестване на нивото на владеене на български език при преминаване от детска градина към 1. клас, оценяване на езиковите умения и при деца, които се връщат в България от чужбина, подготовка само по български език, докато ученикът достигне минимално комуникативно ниво, преди да започне работа по всички останали предмети.

Предвидени са различни нива на интензивност – от 200 до 500 часа, а при пълна липса на езикови знания – до 800–900 часа подготовка, подобно на практиките в други европейски държави.

„Ако детето не знае български, то няма да бъде допускано до всички предмети, докато не достигне необходимото ниво. Това е единственият начин да го интегрираме ефективно“, поясни министърът.

За да се избегне необходимостта от продължителни езикови подготовки в 1. клас, държавата предприема мерки за увеличение на обхвата в предучилищното образование. Вече е въведена задължителна подготовка за 4-годишните, а детските градини станаха безплатни.

Министерството ще работи и за допълнителна подкрепа на образователните медиатори, които според министъра имат ключова роля за повишаване на посещаемостта и мотивацията сред децата и техните семейства.

Пловдивска област остава във фокуса на държавните политики за интеграция и повишаване на качеството на образованието. Предстоящите мерки са насочени към най-ранната възраст, където започват както проблемите, така и решенията.