Девическа хорова формация „Евмолпея“ с диригент д-р Алия Хансе, клавирен съпровод Йорданка Иванова и арт – мениджър Ганка Янкова, се завърна  от тържествата в Сремски Карловци по случай 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски, включени в списъка на бележити годишнини по линия на ЮНЕСКО и от традиционната „Българиада във Войводина“ в Нови Сад – празник на етническите българи в Сърбия. Тя също бе подчинена на годината на Паисий Хилендарски.

По достоен начин този повод бе отбелязан в Сремски Карловци – духовното сърце на Сърбия, града в който през месец май 1761 г. атонският монах бива приет от Карловачкия митрополит Павел Ненадович, служи в няколко от 35-те манастира във Фрушка гора (Сръбската Света гора), запознава се с историята на Сърбия, Хърватия, Словения и се вдъхновява да напише първата новобългарска творба „История славянобългарска“.

 Още на първия си концерт хор „Евмолпея“ се представи със специално подготвен репертоар на проведения двуезичен урок „Преподобният Паисий“ с участието на проф. Кустос Иван Кукуров и д-р Огнян Цвековулаз Словодан в най-старата Карловачка гимназия на Балканите, построена през 1791 г. Днес тя представлява филологическа гимназия с изучаване на съвременни и класически езици. Тук е преподавал от 1853 г. гръцки език българинът Сава Доброплодни – виден наш възрожденец и педагог, книжовник, основател на театралното дело у нас.

На следващия ден бе вторият концерт на хор „Евмолпея“, който се проведе във втория по големина град на западната ни съседка - Нови Сад. Председателят на дружеството за български език, литература и култура в област Войводина – г-н Жарко Евтимов, от години инициира и всеотдайно работи за каузата „България е в сърцето на всеки българин, където и да живее той“. Неслучайно с изключителното му съдействие и огнена родолюбска жар вече 17-и път етнически българи, живеещи в различни краища на Сърбия, се събират да се опознаят, да послушат българска реч и българска музика и да се порадват на български танци.

Организирани за първи път през 2001 година, Българиадите са се провеждали в с. Бело блато, Иваново, в градовете Панчево и Нови Сад. В тях участват българско културно дружество „Трендафер“, културно-просветно дружество на българите павликяни „Иваново-1868“, дружеството на банатските българи „Иваново – Банат“, различни формации от училищата с изучаване на български език от селата Омолица, Старчево, Бело блато, Иваново, градовете Панчево, Босилеград, Цариброд, Нови Сад и др. и разбира се хор „Евмолпия“.

Дългогодишното приятелство между сръбските българи и пловдивския младежки състав е доказано с редовното участие на евмолпеите в трогателните срещи между българите. И този път момичетата от хор „Евмолпея“ успяха да завладеят публиката със своите изпълнения, да оберат букет от нестихващи овации и много, много любов от зажаднелите за неподправено българско, домакини.

За своите изпълнения и всеотдайност хорът получи благодарствена грамота от организаторите и искрената благодарност от българския дипломат г-н Красен Юруков при Посолството ни в Белград, който присъства на двата концерта, изнесе затрогващо слово за поддържането на българския дух. След концерта, той поздрави пловдивските момичета и им благодари от името на цялото посолство за това,  че приемат званието „посланици на добра воля“ толкова сърцато и показват българското изкуство на толкова високо професионално ниво.

На следващия ден хорът бе посрещнат от владиката на Сремски Карловски и област Войводина. Последният концерт на хор „Евмолпея“ се състоя в катедралната църква „Св. Никола“, разположена до старото седалище на Сръбската патриаршия – патриаршеския дворец, който в момента функционира като седалище на Сръбската епархия и лятна резиденция на Сръбския патриарх. Вътре е разположен музеят на Сръбската православна църква.

След концерта момичетата бяха приети от ректора на семинарията, открита 3 години след гимназията, която е втората най-стара православна и все още функционираща семинария, след Киевската. Концертната визита завърши с думите му за историческата и духовна близост между Сърбия и България и за изключителното значение на делото на атонския монах.