Фотопроект, представящ един ден през погледа на далтониста, авторски шрифт, комикси и други вдъхновяващи проекти наредиха в Балабановата къща дипломанти от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев". В изложбата бакалаврите от специалностите „Графичен дизайн" и „Фотография" представиха дипломните си работи, засягащи теми с различна насоченост - от социални проблеми до проекти, свързани с реклама, брандиране на вина и дори фуудстайлинг.

Студентите, които преди дни защитиха дипломните си проекти, показаха познанията, придобити през последните четири години, демонстрирайки отношение към някои от проблемите на съвременното общество.

"Заедно с ръководителя на фотографския проект Таня Грудева и другите колеги навлязохме в приключението, наречено дипломна работа. Изложбата бе изключително интересна от гледна точка на това, че обхващаше широк периметър от визуалните изкуства", разказа пред наш репортер гл. ас. Александър Гьошев, ръководител на проекта по графичен дизайн.

Сред авторските проекти се отличаваха темата „Човешко, твърде човешко“ на Лилия Кехайова, която представи фотографии и късометражен филм, авторският шрифт „Latere“ и изложбата "Един ден през погледа на далтониста“ на Цветелина Георгиева, брандът на винарска изба "Марвин", дело на Теодора Милушева, Книгата за гоблени и бродерия на Елена Йорданова, постерна серия на модна къща, изработена от Борислава Джамурова и много други.

Какво разказа главен асистент Александър Гьошев за проектите и обучението на младите кадри - четете в интервюто му пред Plovdivtime.bg:

- Г-н Гьошев, кои бяха най-отличаващите се проекти на Вашите студенти?

- Проектите бяха изключително разнообразни - сред тях имаше комикс (изработен от Иван Башолов), постерна серия и киноплакати, което за пръв път се случва на дипломни защити. Много интересни бяха и личните проекти - кратко кино, фотокнига, която обхваща личния поглед на наша студентка, свързан визуалната фантазия, която се разгръща на границата на деня и нощта. Проектът се казваше "Insight". Представени бяха и работи, свързани с брандиране на винарски марки, фуудстайлинг, както и интересни наблюдения на трансформацията на околната среда, която обитаваме.

Интересна бе фотоизложбата с антропологичен и социален поглед върху съвременните жилища от социалистическата епоха. Той проследяваше трансформацията на подобен тип сгради в резултат от човешкото поведение. Студентите представиха също мотивационни постери, свързани с природата и връзката на човека с природата, модна фотография и рекламна кампания на модна къща. Особено социално ангажирана бе творбата „В обувките на другия" - серия от фотографии, с които наша студентка представи как вижда света през очите на далтониста.

 - Провокира ли изложбата интерес от страна на пловдивчани и гости на града?

 - Изложбата бе посетена от наши и чуждестранни гости, включително и студенти в други учебни заведения.Отзивите бяха много добри. Осъществиха се контакти между нашите възпитаници и гостите. Балабановата къща е традиционно за Пловдив място с доста дълга история, свързана с изложбения живот. Затова смятам, че мястото беше подходящо, а студентите много добре аранжираха и представиха своите работи.

- Има ли сред студентите такива, които вече са успели да намерят професионална реализация?

- Няколко представителки на нежния пол вече работят в рекламни къщи. Някои от мъжете пък се занимават активно с дизайн на игри, като имат собствени проекти зад гърба си. Надявам се рано или късно всеки от тях да намери своето поприще, именно в областта на графичния дизайн и фотографията. Няма нищо по-хубаво от това един човек да продължи своето развитие и да надгради образованието си над това, което е получил като база в университета и в училище.

- Трябва ли един кандидат-студент да е човек на изкуството? Има ли сред Вашите възпитаници такива, които откриват таланта си впоследствие?

- Това е болшинството от нашите студенти, но бройката се изравнява през последните години. Нашият формат на кандидатстване е такъв, че позволява и на такива хора да се състезават и да бъдат приети в определена специалност. Това в никакъв случай не ги поставя а по-задна позиция. Напротив - при някои мотивацията е толкова голяма, че за броени месеци задминават своите колеги. В крайна сметка, най-важно е желанието да се научат. Мотивацията е всъщност онази сила, която движи човека напред. Така че, групите са многолюдни, но мотивацията прелива от една личност в друга. Така се завърта турбината, наречена учение.

- Какво им казахте след изложбата и какво искате да им пожелаете?

- Поздравих ги, не само по повод изложбата, но и по време на дипломната защита. Експозицията се откри на 5-и юли, а защитата бе на следващия ден. Поздравих ги за това, че направиха видим своя труд. За човек, който се развива в изкуството, е много важно да се даде един цялостен поглед върху различните фази на неговото развитие. В нашата работа, слава Богу, усилието и трудът не могат да се скрият.

- Кои са най-големите трудности за хората в тази сфера на дейност и кое бе най-голямото предизвикателство пред вас, техните ръководители?

- Най-трудното е да оставим тези млади хора да покажат своята зрялост, индивидуалния си поглед върху света и върху проблемите, които ги засягат. Да останат себе си, да успеят първо да се преборят със своите отрицателни страни, да превъзмогнат някои от своите качества и да разберат къде е силата им. Най-труден бе първоначалният период на работа, защото той се свързва с  постепенно насочване и набиране на скорост. Това е една турбуленция, в която с разговори, с много работа и с обсъждане на проекти се върви в посока избор. В момента, в който изборът е ясен, нещата тръгват от само себе си. Въпросът е да стигнем до този момент, в който всеки да разбере как да представи своите знания и умения на публиката.

- Всички възпитаници на факултета ли защитиха успешно дипломни си проекти?

- По-голямата част от тях ги защитиха. Останаха няколко души, които, поради лични причини, ще се дипломират наесен. Курсът е от онези, които ще се запомнят, поради това, че разгърнаха своето ветрило от възможности, показаха своята индивидуалност и останаха, надявам се, запомнени от публиката, която посети изложбата.

Тази специалност вече е набрала много голяма инерция, разпознаваема е сред останалите специалности във ВУЗ-а. Надявам се нашите студенти, с помощта на ръководството на учебното заведение, да успеят да представят своите работи и в столицата, и в другите големи градове. Така ще стане ясно, че графичният дизайн наистина е изкуство - изкуство на комуникацията, и че има много талантливи млади хора, които се занимават с него.