„В един момент трябваше да взема важни решения и едно от тях бе да започна усилено да рисувам. Всъщност това беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха“, сподели пред нас познатият в друго амплоа Васил Василев – Зуека.

Усмихнатият актьор откри първата си авторска изложба в Пловдив и показа само малка част от картините си, но този път на живо. С творчеството си той изненада не само фенове на артистичната му личност, но и тези на абстрактното изкуство. Общо 35 цветни и „наивни“ творби, намерили пристан в U P.A.R.K. Gallery, ще останат на разположение до 30 май.

А днес пловдивчани видяха „Зуека от екрана“ в една непозната светлина. Така го намерихме и ние – при хората, топло разказваше истории, усмихнат и развълнуван.

Вижте какво сподели Васил Василев – Зуека пред PlovdivTime:

−Г-н Василев, какво е чувството да показвате картините си за първи път и то в Пловдив?

−Прекрасно е чувството, идвам за първи път и още не съм наясно къде се намирам. Може би съжалявам за едно единствено нещо – че вече повече от половин година продавам във Фейсбук и сам прецаках радостта от първата изложба. Не мога да се зарадвам по онзи начин, но тук пък усетих друго. Срещнах се с толкова много приятели от Пловдив и неслучайно изложбата е тук (усмихва се).

−Как се стигна дотук, че да гледаме изложбите на Зуека в галерия?

−Радост Коцева е главният виновник тази изложба да е пред вас и въобще аз да рисувам. Аз чат-пат правя по няколко картини, но те обикновено са за мои приятели и по-близки хора. Радост обаче видя две мои платна и предложи да направим изложба. Подходих леко страхливо, признавам. Тя ми каза „Ти явно си несигурен“ и това много ме позамисли. Ден–два по-късно си казах: „Аз ще опитам да нарисувам картини за изложба, ако не стане , няма да я правя и това е“. То пък стана.

−Как се отрази Covid-19 на творческия ви порив?

− Тук има една косвена връзка. Covid докара икономическа криза, тя намали доходите, доходите пък изостриха отношенията ни с банките. Трябваше да взема важни решения и едно от тях бе да започна усилено да рисувам. Всъщност това беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха.

−Откога рисувате за тази изложба?

−От септември до сега не съм спирал. Досега съм направил над 280 картини, но нещата, които са изложени тук не са показвани никъде. Те са рисувани специално за изложбата ми в Пловдив. 28 платна са на светлина, има още 7, които не са показани в основната зала.

−Какво е общото между всички картини тук?

−Зуека. Другото общо е, че са театрални. Третото общо − че са акрилни. За първи път рисувам с акрил и в началото ми идваше страшно. Защото не бях работил с такова нещо, те пък бързо съхнеха и усещах голям проблем с това. Понеже рисувам от много отдавна – от юноша по-конкретно, си беше новост за мен, защото тогава посягах към масло.

−Значи за актила ви е трябвала смелост. Изискваше ли се такава, за да изложите картините после пред хора?

−Ами не, защото не ми дреме! Аз не съм от средите на художниците, няма очаквания. Не съм от този занаят и нямам проблем с тази работа. Но пък днес дойдоха много художници, скулптори и хора на изкуството, които споделиха страхотни думи за картините. Лина Маджарова каза невероятни неща.

−Какво чухте днес, което ще си запазите за дълго време?

−Да не губя наивността си. Да запазя драматургията в картините, понеже във всяка една има действие. Деликатни съвети, които наистина са прекрасни. Сега е моментът да благодаря на хората, които посетиха изложбата.

−Предполагам, че не е случаен изборът на галерията?

−Първият път, в който видях моя картина закачена, не я познах. Изглеждаше хубаво, когато светлината падаше върху нея. Чак се впечатлих от себе си. Колкото до U P.A.R.K. Gallery – тя е много особена, направена е с вкус, с чувство. Подхожда на тези картини, а и с нея ме свързват много хора, най-вече Радост, с която се познаваме от много години.

−Човек остава с впечатление, че тук всичко е много непринудено, без излишен стрес. Така ли е?

− Всичко е по приятелски, без грам нерви.  Дори си признавам, че сутринта, когато тръгнах за Пловдив, забравих да взема един кашон с картини. Просто се върнах и ги взех, без излишно напрежение. Наслаждавам се, прекрасно е! И съм толкова благодарен  на Радост Коцева за това, че ме покани, но най-вече, че ми ритна два шута и ме накара да рисувам.

−Какво искате да остави тази изложба у хората?

−Да се позамислят… И благодаря на всички, които дойдоха да я видят и казаха хубави думи.