от Паулина Гегова

Теменужка Джиджова е артист, който твори украшения, предмети за бита, фигурки, бижута и какво ли още не от хартия. Научила е занаята от сестра си, която още преди години й е показала всичко, което знае. Първоначалното желание да й помогне, скоро се превърнало в собствена страст и Джиджи, както я наричат близките, започва да майстори в домашни условия.

В началото на 2014 година Фондация „Пловдив 2019” отвори конкурс за творци в занаятчийския квартал Капана. От всички кандидатстващи на десет бе предоставено пространство, в което да сътворяват магията и мечтите си. Теменужка не е една от тях, но две седмици по-късно Фондацията си променя мнението, свързва се с нея и й дава малко помещение на ул. „Георги Бенковски” – не толкова централна пресечка в квартала, все още отворена за автомобили.

Пловдивчанката се нанася в него с ентусиазма да го трансформира от занемарено, порутено място в продуктивна работилница. След месец ремонти и помощ от приятели, ателието е готово. То носи името GG sisters, посветено на сестрата на Теменужка като един вид емоционална отплата за помощта й през годините.

Джиджи плете отпадъчна хартия не случайно. Този тип рециклиране опазва околната среда и точно това лежи в основата на творчеството й.

 „Заради това, че живеем в голям град като Пловдив, виждам как хартия се разпилява навсякъде около нас. Това ме кара да се замислям как тя да влезе отново в употреба. Не само, че грози улиците, но и е вредна за природата. От една страна това е отговорното ми отношение към отпадъците и еко системата, от друга въображението ми веднага измисля в какво може да се превърнат те”, споделя творецът.

Теменужка не оцветява допълнително хартията, оставя материалите да се виждат и да запазят оригиналните си картинки, текстове и цвета на мастилото от самите печатни издания.

Едно от най-забележителните творения в работилницата е така нареченият „рейн стик”. Инструмент от хартиена тръба, в чиято вътрешност има прегради, играещи ролята на струни. Пълни се с малки частици, които удряйки се по тези струни създава звук, напомнящ падаща вода. Оригиналният инструмент се появява от древни времена в сухите райони. В Африка се прави от кактусови стебла, в Азия от бамбукови пръчки, в Америка от дърво. Интересното при него е, че контролирайки го човек сам може да избере колко да продължава звука. Този тип инструмент се използва от музиканти, за медитация в йога практики, от психотерапевти, а някои хора вярват, че наистина може да предизвикат дъжд.

Да работиш в Капана може да звучи като сбъдната мечта на мнозина, но истината често не отговаря на наивните представи. Не рядко срещано явление в зоната е пълният разгром на ателиета и работилници и изкласяване на все повече заведения. Липсата на пешеходни зони също е пречка, срещу която се изправят Теменужка Джиджова и съседните й колеги.

„Хем сме в квартала на творческите индустрии, хем не сме. В момента улицата ни е неофициален паркинг и много хора ни подминават точно затова. Не ни приемат като занаятчийска алея. Колкото повече пешеходни зони се оторизират в Капана, толкова повече коли идват при нас, защото не останаха много такива места, а това не е хубаво за нас като творци.

Със съседите си помагаме с каквото можем, но ни е много трудно. Резултат от това, че сме в този квартал няма ако не си го търсим сами, вкарвайки се в други проекти. Парадоксалното е, че когато се провежда Капана фест аз съм принудена да отида там, където се случват нещата, вместо да стоя в собственото си ателие. „

Въпреки това работилниците продължават да съществуват, но на каква цена и с какви жертви само собствениците им знаят.