Най-хубавата награда за един автор е наградата от читателя, че това, което си написал в самота, хората го четат в самотата си. С тези думи писателят Захари Карабашлиев започна вълнуващия си разказ за раждането на романа му „Хавра“ пред публиката на „Пловдив чете“. Имало ли е моменти, в които е губел вяра, как ги е преодолявал, каква е връзката между миналото и съвременността, що е то свобода, как се пише книга – Карабашлиев повдигна завесата към „Хавра“, пътя към писането и трудностите, с които се е сблъскал.

За много дълги години се бях отказал от писането. Беше през 90-те години на 20. век. Бях млад, със семейство и малко дете. Неуверен и невярващ, че мога да спечеля читателското внимание. Беше време, в което нямаше и книжарници. Спомням си, че хващах влака да отида до София, за да си купя книги.

Как да искаш да пише? Така през 1997 г. заминах за Щатите. Какъв наивник съм бил, за да си мисля, че нещата с писането ще се разминат! Това беше труден период, в който се отказах от себе си и едва не загинах духовно. Когато ти е дадено нещо от бога и ти го загърбиш, неминуемо ще понесеш своето наказание. Изпаднах в депресия, от която ме измъкна фитнесът и завръщането към писането.

Точно в периода, докато бях в Щатите, се започнах работата по „Хавра“. Беше 2010 г. и това писане продължи много дълго – до 2017-а. Ако някой ми го беше казал, въобще нямаше да се захвана, „Хавра“ нямаше да я има. В съвременната история в книгата има много биографични моменти.

Историческата сюжетна линия е свързана с една изключителна личност – Макгахан. Между другото Макгахан тръгва на своето пътуване по дирите на зверски потушеното Априлско въстание точно оттук – от Пловдив. После вижда какво са преживели Пещера и Батак. И така пише първата си кореспонденция, публикувана в „Дейли Нюз“.

Започнах да търся информация за Макгахан из щатските библиотеки и така попаднах на една биография, написана от американец. Започнахме да си кореспондираме с него. Беше силно поласкан, че някой е проявил интерес към книгата му. Оказа се, че дълго време е търсил издателство и в крайна сметка само едно откликва. Отпечатват биографията в тираж от 1000 бройки. Повечето от тях останали непродадени.

През 2014 г. се завърнах в България и поех издателство „Сиела“. Интересното е, че всеки ден ходех на работата си с транспорт, който хващах от спирка „Макгахан“!

Година след завръщането ми у дома започнах да работя по-активно по „Хавра“. Пишех всяка вечер, както и събота и неделя. Оформях двете истории – съвременната и историческата в отделни папки и накрая събрах книгата. Оказа се, че съм написал над 700 страници и започна едно рязане и редактиране. Първоначално бях сложил заглавие „Свобода“. После обаче дойде хавра – дума, която означава пущинак, диво, необработено място.

И двете истории в книгата са свързани с една дума - свобода, личната и националната, завърши Карабашлиев.

Той сподели с публиката, че вече са завършили снимките на филма по романа му „18 % сиво“ и скоро публиката ще се радва и на премиера.