от Руслан Йорданов

„Месру Мехмедов е най-големият световно признат български диригент.  Единственият българин, дирижирал най-големите оркестри в света - в Ню Йорк, Вашингтон, Бостън и Филаделфия. Година и половина е втори диригент на Ню Йоркската филхармония по покана на Ленард Бърнстейн .

Единственият българин, печелил най-престижния диригентски конкурс в света “Дмитрий Митропулос” в САЩ, а също и най-големият европейски конкурс след войната – „Николай Малко“ в Копенхаген“, разказва Татяна Дончева.

Кандидат-президентът на „Движение 21“ полага сериозни усилия да изтръгне от лапите на забравата името на музикалния гений, чиято творческа съдба е тясно преплетена с Пловдив. В града под тепетата Мехмедов е работил най-дълго – от 1962 до 1968 г., първо като втори диригент на Пловдивската филхармония след проф. Добрин Петков, а след като професорът се премества в София, де факто става главен диригент.  

Той дирижира също градския хор и филхармонията на Музикалното училище, където учениците с радост ходят на музикалните упражнения при Месру.

Маестрото е роден във Велико Търново през 1935 г.. Започва Втората световна война и баща му е принуден да премести бръснарничката си в Дряново, където израства и Месру. Завършва местното школо и става диригент на ученическия хор и оркестър. В средата на 1950-те на един републикански конкурс  талантът му е забелязан от проф. Саша Попов, създателят на българското диригентско изкуство и царския оркестър, предшественик на Софийската филхармония.

Месру Мехмедов е изпратен да учи в Съветския съюз. Изкарва една година в Тбилиси и постъпва в Ленинградската консерватория „Николай Василевич Римски-Корсаков“. „Мехмедов учи в класа на проф. Иля Мусин - най-добрият диригентски педагог на съвремието.

Той е единственият българин, завършил при Мусин. Става първенец на випуска заедно със съквартиранта си - Юрий Темирканов, който и днес е сред най-големите имена в света на класическата музика“, допълва Татяна Дончева.

След завръщането си в България Месру е разпределен да дирижира ансамбъл на трудови войски в Шумен. Все пак със застъпничеството на проф. Попов е преместен в Пловдив  като втори диригент на местния симфоничен оркестър. От тепетата започва и бляскавата му международната му кариера. Между 1962 и 1968 г. докато дирижира хора на Пловдивското певческо дружество, същевременно е гост-диригент и на други симфонични оркестри в България и чужбина: Чехословакия, Монако, Япония, Уругвай, Англия, Италия, Франция.

„Когато Месру идва в Пловдив  - местният хайлайф е малко раздвоен. Едната част му стават френетични фенове. Има други, които не го оценяват. Той е бил много красив и харизматичен, жените са били луди по него“, отбелязва лидерът на „Движение 21“. Шест години по-късно Мехмедов е прогонен от филхармонията в града по грозен начин - чрез фабрикуване на доноси срещу него. В купищата клевети се посочвало, че съществува култ към личността на Мехмедов в Пловдив, който трябва да бъде сринат и диригентът да бъде изпратен при трудовите хора, да си заслужи мястото и да разбере как се придобива славата.

Напрежението се покачва през 1965 г., когато той на свои разноски пътува до Копенхаген и печели най-престижния европейски  конкурс „Малко“ , а след това и диригентския конкурс с международно участие в Ленинград.

След като раздялата с Пловдив Месру се мести в София при сестра си и решава да си опита късмета на най-големия световен конкурс  - „Митропулос“ в Ню Йорк. След доста усложнения все пак в последния момент комунистическите власти му разрешават да замине за Америка.

Месру (вляво) с Ленард Бърнстейн, един от най-големите композитори и диригенти на ХХ век. Носител на многобройни награди „Еми" и „Грами". Автор на опери, симфонии и мюзикъли.

Издават му задграничен паспорт, но не му дават изходна виза. Мехмедов си продава колата и си купува билет за Америка. Няколко пъти ходи до Толбухин (Добрич), където негов приятел-диригент му дава да репетира с тогавашния камерен оркестър на града. Командироват го за САЩ едва на 11 януари 1969 г. при положение, че конкурсът започва след два дни.

Месру пристига в Ню Йорк, когато конкурсът е започнал, а неговият ред вече е минал. От летището с куфара отива право в концертната зала. Тъй като турът още не е приключил, му позволяват да се яви. Първото изпитание, което той трябва да премине - дават му партитура и му свирят произведението. В нотния текст има сто грешки, които той трябва да отбележи. Мехмедов намира 96 от стоте, вторият в класирането има под 60 попадения, разказва Дончева.

На финала на "Митропулос" Месру дирижира „Франческа да Римини" на Чайковски, изключително трудно произведение. Сред 21 участници от цялата планета българинът печели журито с диригентските си умения, а с това – и първото място в конкурса. „Американската критика направо полудява. Месру дирижира оркестъра наизуст, без партитура, което направо ги побърква“, впечатлена е Татяна Дончева.  

„Месру Мехмедов излезе последен на сцената сред шестимата кандидати за наградата. Не знам дали това е станало по решение на журито, или в резултат на жребий. Но беше много сполучливо.

Ако изпълненията бяха поставени в друг ред, останалите петима участници щяха да изпаднат в неудобно положение. Защото Месру щеше да постави своите съперници в много тежка ситуация – конкурентите му ръководеха оркестъра, а Месру Мехмедов водеше самата музика...", пише американският критик Ървин Колодин.

Триумфът на българския маестро е посрещнат с бурни овации не само в щатите. Съветската преса също гръмва: „Нашият Месру спечели „Митропулос!“ Председателят на журито – Ленард Бърнстейн, го кани да му помага като втори диригент в Нюйоркската филхармония.

Същевременно у нас  започва подготовката на „Софийските музикални седмици" и е нужен диригент на световно ниво за Софийската филхармония. Месру приема тяхната покана, като запазва правото си свободно да пътува по света и да дирижира най-големите оркестри.

Татяна Дончева и вдовицата на Месру - Татяна Ванчикова, се опитват да съживят спомена за великия диригент

Канят го дирижира в Монте Карло и Уругвай. На следващата година прави концерти с нюйоркския, вашингтонския, бостънския и филаделфийския оркестри -  четирите най-големи симфонични оркестъра на ХХ век.

Ярката звезда на Месру помръква на 18 януари 1971 г. 35-годишният диригент загива при самолетна катастрофа край Цюрих. При кацането самолетът Ил-18 излиза от пистата и се взривява. Лидерът на Движение 21 смята, че има извънредно много странни обстоятелства около инцидента.

„Самолетът е бил като такси – излетял е от София и е минал да събере хора от Париж, Цюрих и Франкфурт. „Пада над Цюрих. Загиват всички с изключение на пилота и на едно малко дете. До ден днешен разузнаването пази в тайна списъка с жертвите и не го разсекретява въпреки, че са минали всички срокове за давност“, отбелязва Дончева.

България дава право на Швейцария да разследва катастрофата и впоследствие не си предявява иска по застраховката в "Лойд". Екипът на лидера на Движение 21 се добира до секретния швейцарски доклад за катастрофата. „В него пише, че командирът на полета е направил 10-15 много груби грешки. Вратите на самолета не са се отваряли, черна кутия не е имало от два месеца“, допълва Татяна Дончева.

Трагичната вест попарва музикалния свят. Бърнстейн е съкрушен. „Аз съм много опечален, аз съм в траур заради загубата на несравнимия диригент Месру Мехмедов. Загубихме един много талантлив човек на изкуството, който беше бижу, в момент, когато всички врати на цялото световно изкуство бяха отворени от край до край за него“, пише той.

Месру Мехмедов дирижира най-големите оркестри на света наизуст, без партитура

У нас името на Месру Мехмедов потъва в забрава, в Пловдив дори не му издават некролог. „След като загина, беше пълно мълчание. Никъде не беше споменато, нищо не се говореше, дори никой не знаеше за погребението му – казаха само на мен...", спомня си неговата вдовица Тамара Ванчикова.

„Зловещото е, че ти заличаваш всичко за човека. Мехмедов е най-големият ти диригент, който не е живял преди сто години. Заличаваш всичко, което той е правил“, възмущава се Дончева.

Кандидат-президентът на Движение 21 смята, че за „Пловдив - европейска столица на културата“ е изключително важно събитие да бъде възкресено името на безспорно най-големият световно признат български диригент.

През последната година и половина Татяна Дончева  е провела сериозна изследователска работа. Благодарение на нейните усилия в българските медии се появиха няколко публикации за живота и творчеството на  маестрото. Проучени са различни архиви, включително и папките на Държавна сигурност, където се пази досието и доносите срещу диригента.

Издаден е музикален диск с неговия изпълнения от златния фонд на БНР. Миналата година в Пловдив за пръв път бе поставен симфоничен концерт в памет на Месру Мехмедов. Заедно с вдовицата на диригента – Тамара Ванчикова, те работят върху книга и филм за покорителя на „Митропулос“ . 

Татяна Дончева проучва всички достъпни документи, търси и съдействие от американската държава за издаването на концертите от американския период на Месру с най-големите оркестри.

Дряново, където той е израснал, вече тачи спомените  – открита е музейна сбирка с негови лични вещи и афиши от концерти в местното читалище, поставена е паметна плоча пред дома му. Предстои да бъде въздигнат паметник и някоя от дряновските улици да носи името на Месру Мехмедов.

 „Хубаво ще бъде и в Пловдив да има паметна плоча пред къщата, в която е живял на улица „Младежка“. Защо не и самата улица да бъде наречена на него“, предлага кандидатът за президент на „Движение 21“. Според нея почти половин век след смъртта му е дошло време да се отдаде заслужената почит на маестрото.