от Паулина Гегова

Петко Рачо Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827г. При раждането, майка му Пенка умира, а самият Петко е спасен като по чудо. Щастлива звезда е изгряла над него, а години по-късно същата тази звезда ще го превърне в един от най-големите родни политици, поети и фолклористи.

Развил интерес към образованието освен в Търново, Славейков учи паралелно и в Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Всички тези школи се оказват недостатъчни за любопитния му ум, затова младежът се самообразова с интензивно четене на много книги в библиотеките около манастирите на бившата столица. По-късно учи при Емануил Васкидович в Свищов, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература.

През 1843 г. деецът на българската литература става учител във Велико Търново, но скоро след това е изгонен, заради написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици”. След като е освободен от пост, става преподавател и в Видин, Враца, Трявна, Плевен, Берковица, Бяла, Лясковец, Елена и други села и градове. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки.

През 1852 г. отпечатва първите си книги — „Смесена китка“, „Песнопойка“ и „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ под влияние на революционните събития около Кримската война (1853–1856) и много бунтовни песни. Участва и в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново през 1856 г. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество, наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов, чийто цялостен превод бил отпечатан през 1871 г. в Цариград.

След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Става председател на Народното събрание, министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. Всичко в периода от 1880 до 1881 г.

По време на Режима на пълномощията заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия от 1881 до 1883 г. След завръщането си в България отново е вътрешен министър в новия кабинет на Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.

Петко Рачо Славейков почива на 13 юли 1895 г. в София. За да почетем паметта му ще споделим няколко негови стихотворения, вдъхновили милиони българи по целия свят.

„На нощта си ясен месец”

На нощта си ясен месец,

на денят си светлина,

като твойта хубост, пиле,

няма друга ни една.

Ангел ли си от небето

че на хубост си сама,

на жените си корона

и царица, и мома.

Първо и първо кат те видях,

в огън пламнах сиромах,

от тогази и досега

де съм, как съм не познах.

С теб сънувам, с теб бълнувам

и въздишам от сърце,

тебе мисля, тебе диря,

теб простирам аз ръце.

И в смъртта си, душо мила,

и на гробните врата

пак твоето сладко име

ще да шепна със уста.

„Канарче”

Млъкни, канарче, у кафез,

не пей ми песен сладкоречна,

напомня ми тъжовно днес

станалото в страна далечна!

Напомня ми за у домя

твойта песен сладкогласна,

гласа на минала мома

в среднощ, пред месечина ясна,

когат' с разплетена коса,

пред нашто сетне разделенье,

сълзлива бършеше роса

и опрощаваше се с мене.

Забравил бях я аз на час,

но ти запя и как в почуди

направи сходство с нейний глас

и в мен тъги разбуди.

„Не сме народ”

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

 Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.