от Руслан Йорданов

„Ако политическото, икономическото и нравственото положение в Америка заприлича на Русия, не дай Боже, то аз ще поискам политическо убежище в България. Още повече, вече имам малък принос във вашата култура чрез преводите на моите книги”, зарече се легендарният руски писател Юз Алешковски на среща с читатели в Пловдив.

„Освен това аз съм приятел с много влиятелни хора тук – поета Георги Борисов (преводач на неговите романи) и издателя Божана Апостолова.  Запознах се и с прекрасната жена и зам.-кмет на Пловдив - Амелия Гешева.  Може би тя ще ми осигури от кметството някаква сносна кучешка колибка, в която да пребивавам”, пошегува се авторът на култовите романи „Кенгуру” и „Николай Николаевич”.

Писателят, съчинил  едни от най-жилещите сатири на съветския комунизъм, идва за трети път в България. У нас той отпразнува 87-я си рожден ден и представи новия си сборник „Маскировка”.

Пловдивските читатели се поинтересуваха дали е готов да съчини нещо с български сюжет.  „Надявам се, че ще ми дойде настроение за писане, каквото изпитвам в България. Тук бих могъл например да напиша изящно есе за Пловдив и за планините наоколо, за софийския пазар, за ракията, разбира се, за моите приятели, и изобщо за атмосферата на живота в България, както я чувствам”, захласна се писателят.

„Светът на моята проза, не мога да обясня защо, е единствено атмосферата на руския живот. Мислех си колко много време съм посветил на борбата със съветската власт. А защо ли не се занимавам като Флобер с тънкостите на женската душа и т.н.?“, допълни Алешковски.

Той отбеляза, че пише не за щастието на руснаците, а за маргиналите. „Разбира се, по-хубаво е да се пише за планините, реките, горите, плодовете. Но по природа аз съм човек, склонен към сатира и фантасмагории. Описанието на красивото в България изисква чиста поезия. Надявам се, че това ще се случи с мен“, заключи писателят.

Песните на Алешковски се разпространяват от уста на уста много далеч преди името на техния автор да излезе наяве. Всички, докоснали до руската култура, са чували „Товарищ Сталин, вы большой ученый“ , изпята и от незабравимият бард Владимир Висоцки. На дисидентските сбирки се пеят също и „Съветска лесбийска“, „Угарчица“,  „Съветска великденска", „Угарчица", „Персонално свиждане“.

Алешковски е роден в Красноярск през 1929 г. Докато служи като матрос във флота, извършва дребно нарушение, за което лежи шест години в лагер. В ГУЛАГ „попада на хора и става човек“ – започва да съчинява лагерни песни и къси разкази.  

От ръка на ръка нелегално се предават неговите романи „Кенгуру“ и „Николай Николаевич“, написани на неподражаемия жаргон на лагерниците и криминалните авторитети от съветската епоха.

Божана Апостолова, Георги Борисов, Юз Алешковски и Амелия Гешева (от ляво надясно) представиха инициативата "Европейски писателски срещи"

До изгонването му  от СССР Алешковски не публикува нито ред, но е всеизвестен е в писателските кръгове в Москва като сладкодумен разказвач.

Отпечатва за пръв път своите хулигански песни през 1979 г. в нелегалния алманах „Метропол“ – самиздатско издание на поети и писатели, сред които Владимир Висоцки, Андрей Вознесенски, Бела Ахмадулина,  Андрей Битов и други.  

В разгара на скандала Алешковски и част от другите нелегални пера са принудени да напуснат съветския „рай“. Оттогава писателят и съпругата му Ирина живеят уединено в селска къща на 160 км от Ню Йорк. И в американската пустош Юз си остава изконно руски писател. Дори не научава сносно английски език. „Жена ми ходеше на работа в университета и научи езика. Аз оставах вкъщи с кучето и разговаряхме на нашия нечут език. Първия месец помолих жена ми да ме учи на английски. Тя отказа и аз казах, че  такъв случай ще вляза  в затвора за 36 месеца за някое дребно престъпление и там ще науча английския. Ще попадна в истинска езикова среда и ще изляза от кафеза като голям английски писател“, обяснява писателят.

Неговите романи представляват гъсти хулигански изповеди – героят на „Кенгуру“ Фан Фанич е стар международен крадец, който разказва спомените си за един съдебен процес срещу него през сталинските времена, като в повествованието е въвлечен и самият Сталин.

В другата му фантасмагория съветските вождове също присъстват, но пък главният герой Николай Николаевич е джебчия, който излиза от затвора и става донор на сперма в Научно-изследователски институт. Съветските власти искат да пръснат семето на руския богатир по света, защото то е много кораво.

Ценителите на руската литература го нареждат сред най-редките бисери. „Руският език записва себе си с ръката на Алешковски, която насочва безграничната енергия на гласа в руслото на разбираемото за читателя съдържание.  

Алешковски пръв и с радост ще припише на езика своите често смайващи прозрения, с които са изпъстрени неговите страници. В лицето на този автор ние си имаме работа с писател като инструмент на езика, а не с писател, който ползва езика като инструмент.

В руската литература от ХХ век такива случаи не са повече, отколкото в руската литература от XIX век. Имали сме двама - Платонов и Зошченко. През XIX век  - очевидно само Гогол. През ХХ век Алешковски се оказва трети и последен, защото векът наистина свършва въпреки изобилието от подрастващи таланти“, пише за него руският поет Йосиф Бродски.

„Алешковски изважда руския език от оковите на партийните доклади и от уводните статии на вестник „Правда“. Пише на жаргон не защото е хулиган, а защото е свободен човек. Дори в една улична псувня той умее да открие образа и метафората, и придава някакъв друг смисъл“, описва стила му Георги Борисов, който доведе писателя в Пловдив.

 Прогоненият от съветската власт сатирик се завръща в края на 80-те, но нова Москва също не му понася.  „Когато видях в какво е превърната Москва, ме обзе ужас. Самото веществото на града ми се стори полуумряло. Ако не беше водката, щях да полудея. През цялото време пиех, без да се напивам . Водката беше наркотикът, който ми помогна да понеса действителността. След две седмици се върнах болен човек в Америка и почнах да пия анти-депресанти“, разказва писателят.

Владимир Висоцки изпълнява "Товарищ Сталин"

Със същия патос той негодува и срещу многоетажния свят на щатските мегаполиси. Намира натъпкването на милиони хора в кибритени кутийки за чудовищно и затова е живее в къща вдън гората. „Още няколко пъти ходих в Русия и всеки път ме спасяваше само водката, а руската водка е станала прекрасна“, усмихва се Алешковски.

Той смята, че атмосферата в днешна Русия е прекалено политизирана, а обществото се тресе от разногласия около Украйна. „Бих казал, че в Русия върви нечута от никого безкръвна гражданска война. Например в България се чувствам все едно съм роден тук. Никакви негативни моменти не усещам, даже без да знам езика“, посочва писателят.

Алешковски се надява  след всички мъки Русия още веднъж да възкръсне като птицата Феникс. На пловдивската среща в една красивите къщи в Стария град писателят не отбягна и щекотливата тема за Крим.

„За мен Крим в някакъв смисъл е моята родина, родината на моята единствена любов - съпругата ми. И ако отхвърлим всички политически ежби, считам го за старинна руска територия. Навремето се надявах, че украинците сами ще дадат Крим на Русия и ще кажат: „Крим е ваш“. И тогава нямаше да има никаква вражда. Но този конфликт е много сложен. Донякъде не уважавам мотивите, с които Путин присъедини Крим, но това е мое частно мнение. Крим все пак е наш“, коментира той.

Българският романс на Юз Алешковски започва през 2007 г., когато той за пръв път стъпва на наша земя по покана на поета Георги Борисов за издаването на сборника с разкази „Светлина в края на дулото“. Обикаля България и се влюбва в нея.

Две години по-късно той избира специален повод, за да кацне отново в София и в Пловдив – празнуването на 80-годишния си юбилей, съпроводен със записи на неговите песни в студиото на Българското национално радио. Тогава режисьорът  Рангел Вълчанов снима филм за престоя на Алешковски у нас.  

Третото му гостуване в Пловдив беляза „Европейски писателски срещи“, организирани от издателя Божана Апостолова и писателя Недялко Славов със съдействието на общината. „С българите сме много близки по душа. Пловдив е невероятен град - тук всичко е топло и с душа“, с тези думи писателят се обърна към зам.-кмета по културата Амелия Гешева. „Душата ми ликува, защото един гений е сред нас. Алешковски е легенда в света с книгите си и с невероятния си стил и език“, представи го Божана Апостолова пред публиката в европейската столица на културата.  

Душата ми ликува, защото сред нас е един гений, зарадва се Божана Апостолова 

В съветските времена той считаше, че Русия е ад за читателите и рай за писателите. Героите на неговите романи-изповеди и през 1990-те си останаха хора от подземието и подсъдимата скамейка. Ако днес трябваше да започне кариерата си на писател в съвременна Русия, какъв ли персонаж би избрал?

„Най-вече това би бил някой луд поет. Защото аз не съм реалист. Моето вдъхновение се възпламенява, когато усещам, че целият текст се получава фантасмагоричен. Между другото, Достоевски, моят учител, е казал, че действителността е по-фантастична, отколкото на мнозина им се струва.

Да възприемеш абсурдността на действителността и да я възпроизведеш - това е, грубо казано, задачата на писателя. Това дори не е задача, а хлябът на творчеството, водката на творчеството, сельодката на творчеството“, смее се Алешковски.

87-годишният автор лесно издаде творческите си планове. „Над нищо не работя в момента. Но ако говорим със склонност към митологизация на събитията - не знам защо, но мен Музата ме напусна. Винаги съм знаел, че Музата е една вятърничава жена.

Според мен преди година тя ми каза: „Ето аз ти помогнах да напишеш най-хубавото стихотворение в твоя живот и гудбай. Още я няма, но аз съм сигурен, че тя ще се върне. И нашата среща ще ми помогне да родя още една книга или стихотворение. Ако не се случи, писателят трябва да свиква и с такива трагични обрати в живота“, вметна Алешковски.

На раздяла даде дума отново да дойде в Пловдив и да изпее няколко от новите си песни. 

Юз Алешковски се пошегува, че ще поиска от зам.-кмета Амелия Гешева да му предостави сносна кучешка колибка в Пловдив