Юрий Вълковски, заместник-министър на културата на Република България:

- Добре дошъл, зам.-министър Вълковски. Вие сте първият представител на Министерство на културата, който официално идва в Пловдив за тези шест месеца управление…

- За мен е чест!

- Кои приоритети ще реализира екипът ви в Пловдив в рамките на мандата, колкото и да продължи той? Каква ще бъде съдбата на Концертна зала и Дом на операта, например?

- Трудно ми е да кажа какво точно ще се случи, защото това зависи не само от Министерство на културата, но и от общината, от гражданите. Ние имахме възможност да проведем по-дълъг разговор със заместник-кмета Пламен Панов. Това, което много ясно се вижда, е, че сме на една страница. Тоест имаме общи теми – от темата за културната инфраструктура, през това как да продължим Европейска столица на културата –Пловдив `2019, до темата за читалищата. Читалищата и библиотеките са в моя ресор и темата жизнено ме интересува – как можем да използваме техния потенциал. Говорим на един език. Трудно ми е да дам конкретни неща. Истината е, че темата за Концертна зала и Опера са много важни и Министерство на културата има пълна подкрепа. Очаквам, на срещата за тези две теми (днес в зала „Съединение”) да присъства г-жа Кондакова. Имаме интерес, следим и подкрепяме, когато е възможно. Просто има нужда от тези партньорства. Пример е наградата „Христо Г. Данов”, която е съвместна инициатива на Министерство на културата и Община Пловдив.

- В чий ресор е културната инфраструктура в крайна сметка, при положение, че арх. Бойко Кадинов подаде оставка?

- Доколкото съм запознат, основният въпрос е кой ще пусне обществената поръчка и кога. Пак казвам, Министерство на културата осигурява пълна подкрепа, но има неща, които трябва да се свършат и на местна почва. Това, че няма ресорен зам.-министър, не пречи, защото администрацията в МК си работи.  Има началник на кабинет, главен секретар, съветници, които следят това.

- Но документацията, свързана с  важни инфраструктурни проекти се бави на ниво Министерство на културата.

- Не съм в детайлите. Това, че има документация, която се бави в Министерството, е факт. Трябва да бъдем честни. Най-често обаче се бави в Националния институт за недвижимо културно наследство. Това е структура, на която не ѝ стига капацитетът и Министерство на културата мисли как да я реформира, защото това са проблеми, натрупани с години.

- Директорът на НИНКН арх. Петров изложи една много ясна позиция за структурирането на Института, за разкриването на регионални звена и за необходимостта от повече експерти и по-достойно заплащане. Защо министерството не използва неговата експертиза?

- Така е, но на него също му трябва време. Трябва да бъдат осигурени допълнителни средства, защото тази структура, която той предлага, изисква едно сериозно завишаване и на щатните бройки, и на бюджета. В НИНКН има нужда от увеличаване на капацитета, в това няма съмнение. Въпросът е наистина какво е най-доброто позициониране. Защото има такива структури и като Национален фонд „Култура”, които в бъдеще ще имат нужда да бъдат още по-независими, на една ръка разстояние от Министерство на културата. Но това са въпроси, които в рамките на 6 месеца, няма как да бъдат разрешени. Те могат да изглеждат много време,  но когато говорим за структури, които 12 години не са били помръдвани, е трудно да се завърти колелото, че да има видими резултати.

- Министър Атанасов постоянно повтаря, че повече средства в сектор „Култура” ще дойдат при реални реформи. Има ли ясна стратегия какво точно ще представлява тази реформа? Ето представителите на сценичните изкуства обявиха, че предстои стачка.

- Това е една от ключовите задачи, свързана с реформата за сценичните изкуства. Това е в ресора на г-жа Кондакова, но знам, защото тъй като това е приоритет за министъра, имахме няколко събирания на политическия кабинет  с експерти как да се случи това нещо. От това, което чувам, е, че проблемите са сходни и в сферата на читалища и библиотеки, и в сферата на сценичните изкуства. Разбира се, начинът на финансиране е много различен. Общото е, че липсва достатъчно анализ с отпуснатите средства как се развиват нещата, как се случват.  Защото постоянно водим този разговор за сценичните изкуства какъв е размерът на финансирането и какви са заплатите.  Но трябва да подчертая, че заплатите не зависят от Министерство на културата, а от директорите на театри, опери и оркестри.  Ясно се вижда, че едни директори и едни театри се развиват финансово по един начин, други – по друг.  Цифровите данни, които започваме да обработваме, показват как създадените стандарти позволяват някакъв тип игри със субсидиите.

- Какви игри?

- Давам ви конкретен пример, с риск цифрата да не е съвсем точна. В началото на пандемията Министерство на културата подкрепи сценичните изкуства и осигури заплатите. Имаше една компонента, която беше константна. Анализът на МК показва, че между март и май 2020 г. броят на заетите в сценичните изкуства се увеличава със 7-8 процента. Какво означава това нещо? Това е периодът, в който театрите не работят. Това е периодът, в който обаче всеки един може да назначава хора, защото държавата плаща заплатите. Тук без да подозираме, че има някаква злоупотреба , но очевидно има нещо, което трябва да се изследва. Да разберем защо в период на неработене се увеличават служителите.

- Кои са институциите, които са назначавали хора в този период?

- Имаме тази информация, но не очаквайте да ви кажа коя институция колко човека е назначила.

- Ще продължите ли тенденцията на предходните екипи в МК да  подпомагате културни институции, натрупали колосални дефицити, които се компенсират от останалите в мрежата?

- Не би трябвало и това е смисълът от реформата. И все пак трябва да сме изключително внимателни, защото в сферата на културата трудно можем да говорим за губещи и печеливши. Може резултатите ти да са лоши, но да постигаш висок културен ефект.  От една страна говорим за това тези културни институти какво дават на обществото, а от друга – за финансов мениджмънт. Факт е, че на някои места се управлява добре, на други не. Това е свързано и с друг важен проблем, който се опитваме да реформираме, и е свързан с начина, по който директорите се избират на концепция и дължат отчет. Вие в момента можете ли да видите тези концепции?

- Мога , в някаква част, благодарение на видеозаписите от конкурсите за директори.

- Това е супернесериозно и категорично казахме, че тази параноична практика някой да си пази концепцията, за да не му бъде открадната, трябва да спре. Заради това на конкурсите се представят някакви пет листа, които се отварят в началото на процедурата.  Несериозно е. Тези концепции, това, което обсъждаме, трябва да е публично достъпно.

Обсъждаме как точно ще се оформи наредбата, защото има и други юридически съображения, но при всички случаи трябва да има една публична концепция. След това директорът да се отчита спрямо нея. Това важи за библиотеките и за българските културни институти в чужбина.

- Има сектори, в които заплатите са критично ниски като музеи, библиотеки и читалища, независимо, че за първите бяха отделени допълнителни средства. Не се ли притеснявате, че в сектор „Култура” има твърде висок дисбаланс?

- Всъщност моделите за финансиране са различни и за широката публика ще бъде трудно да обясним тези разлики. Ще ви дам обаче един пример. Библиотеките са три вида - регионални, общински и читалищни. Регионалните библиотеки на практика са общински културни институти, които се финансират между 90 и 95 процента от държавата.  Ето – Столична библиотека е общинска, перлата в короната на общинските културни институти в София. Тя получава от Министерство на културата тази година около 2 400 000 лв., а субсидията на Столична община е 11 000 лв. Пак повтарям – става дума за общинска библиотека. И когато колегите дойдат и кажат: „имаме нужда от още средства”, възниква естествен въпрос. Ние увеличихме стандарта с 9,7 процента, а с колко увеличи общината вашата издръжка? Миналата година с 0, по-миналата година пак с 0. Когато става дума за общински институти, трябва да се търси целият спектър за подкрепа. 

По отношение на читалищата е очевидно, че има такива на ръба на оцеляването. Но те не могат да се слагат под една шапка с богатите градски читалища, които дават под наем огромни площи. Защото както имаме много бедни читалища, които наистина се нуждаят от подкрепа, имаме и читалища , които са рентиери на огромни имоти, включително земи. Палитрата е пъстра, със сигурност най-важен е човешкият капитал. Това, от което се опитваме да се опазим, е да даваме пари на калпак. Защото когато даваш пари на калпак, даваш по равно и на работещите, и на неработещите, на нуждаещите се и на ненуждаещите се, на тези, които взимат по 650 лв., и на тези, които получават 2000 лв. Когато средствата се вдигат механично, без анализ, това не помага на никого.

- И понеже сме на арената на словото заради фестивала „Пловдив чете” не мога да не ви попитам и за проблема с авторските права при заемането на книги.  Има ли решения по този казус?

- Вървят обсъждания. Имахме разговори с представители на Асоциация „Българска книга”. В дирекция „Авторско право”  работят по тази тема. Тя бе поставена и в Комисията по култура и медии в Народното събрание. Тази тема по един или друг начин касае и електронните книги. Така че там има отворени въпроси и ще вървим в синхрон с европейските практики.