Странното изкуство на рисуването с вода е станало популярно през Средновековието като успешно средство за борба с фалшификаторите. „Тогава договорите между държавите се пишели върху ръчно изработена хартия, която отгоре е била белязана с водни знаци.

Ако някой  се опита да промени думите в споразумението, той ще развали и водната рисунка и по този начин измамата ще лъсне. С подобни водни знаци са защитени и съвременните банкноти“, разказва 72-годишният художник Февза Али. Тези дни майсторът на водното рисуване от гръцкия град Комотини изнесе открит урок в Капана в Пловдив по покана на сдружението за турска и българска култура „Туркдер“. 

„Ебру е едно от най-старите турски изкуства, но днес е почти напълно забравено. През XIII век португалският пътешественик Марко Поло го пренася от Индия през Китай до Турция, Испания и Италия и оттам се разпространява в цял свят“, допълва той.

По професия Февза е учител по рисуване и преди 17 години се запалил по ебру от любопитство – искал да провери дали ще му се удаде. Изучил занаята при прочутия зограф - Йълмаз Енеш, наречен Гюл-баба (Бащата на розите).

За направата на рисунката се използва тава, в която се налива специална течност. Върху водната повърхност художникът полага с четка и метално капките и ги разбърква по фантастичен начин. Накрая в тавата се потапя лист хартия, върху който се отпечатва картината.

Основата на водата за рисуване „китре“ се прави от билка, която расте високо в планините. Навремето художниците приготвяли шарките от различни видове почва. Днес използват синтетични бои, неразтворими във вода. Четките са от конски косъм, а дръжките им – от розови клонки.

„Основната причина цветовете да не се потапят и смесват е сокът от животинска жлъчка, който използваме. За целта слагаме по няколко капки във боите“, обяснява Февза. Съществуват множество видове ебру. Една от техниките се нарича „,ела, иди си“ – получава се с движения от ляво надясно и обратно. „Шал ебру“ е жанрът, посветен на украсата на шалове. Съществуват също пясъчно и гребеново ебру, както и десетки по-сложни техники.

За най-труден се смята „ебру на майстора“, кръстен на легендарен художник от джамията „Св. София“ в Истанбул. „Всеки един художник внася и свой принос в рисуването с вода. Съществуват стотици различни мотиви само на цветя“, посочва Февза Али. Той допълва, че старите майстори налагали 14 слоя ебру един върху друг, докато завършат рисунката, като по този начин достигат несравнима дълбочина на образа. 

Съществуват стотици жанрове на ебру за рисуване на цветя

Февза Али рисува с вода от 17 години

Анифе закача приказните рисунки на стената

Февза е предал занаята на своята дъщера Аслъ

Аслъ показва завършената рисунка

С един качествен воден разтвор художникът може да рисува цял месец

Несрин усвоява тънкостите на ебру

Днес ебру е почти забравено изкуство дори в Турция

Февза е учил занаята при Гюл баба – Бащата на розите

В ебру се използват четки от конски косъм

Аслъ се готви да надмине баща си по майсторлък