Венцислав Асенов от 20 години е щатен режисьор във Враца и поставя навсякъде в България, където го поканят. Завършил е „Българска филология” в Софийския университет, а след това НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Красимир Спасов и Борислав Чакринов, с преподаватели по актьорско майсторство Крикор Азарян, Тодор Колев и Николай Поляков. След като завършва 2 години е директор на Хасковския театър и след това започва на щат във Враца. Поставял е на сцените на Сатиричния театър, Младежкия театър „Николай Бинев” , театър „София”, Драматичен театър „Гео Милев” в Стара Загора, ДТ „Стефан Киров” в Сливен.

В момента Асенов репетира най-новия спектакъл на Пловдивския драматичен театър „Експрес ХХ век”.  Премиерата е на 5 март от 19 часа в Голямата зала на театъра. В спектакъла участват Добрин Досев, Маргита Гошева, Боряна Братоева, Тодор Дърлянов, Димитър Банчев, Красимир Василев, Стилиян Стоянов, Петър Тосков, Патриция Пъндева, Александър Евгениев, Ивайло Христов, Венелин Методиев.  В постановъчния екип заедно с режисьора Венцислав Асенов са авторът на сценографията Петър Митев и композиторът Павел Васев.

За пътниците в „Експрес ХХ век”, за умението да разсмиваш публиката интелигентно, за радостта да работиш в Пловдив и за силата на актьорската професия разговаряме с Венцислав Асенов.

- Г-н Асенов, работите за първи път с трупата на Пловдивския театър, поставяте непознат на публиката текст. Как дойде поканата да гостувате под тепетата?

- Харесвам Пловдивския театър и винаги когато мога, гледам представленията на трупата. Познавам голяма част от колегите. Когато Кръстю Кръстев изгледа няколко мои представления в Младежкия театър, ми предложи да му донеса текст. Предложих няколко и смея да кажа, че веднага се влюби в пиесата и каза: „искам я”. Още преди една година беше уговорена работата, но аз имах други ангажименти, и ето, с  година  закъснение правим „Експрес XX век”.

- Разкажете повече за автора Кен Лудвиг…

- Кен Лудвиг е един от добрите американски комедиографи, които пишат изключително забавни и смешни  ситуационни комедии. В тях смехът наистина е зареден отвътре, взривоопасен е. „Експрес ХХ век” е поредният му виртуозен текст. Лудвиг е от театрално семейство. Много често пиесите и сценариите му са за живота в театъра, за задкулисието.  Отличен познавач на историята, авторът обича да забърква в сюжетите си и реално съществували личности. „Експрес ХХ век” също не прави изключение – главният герой Оскар Джеф (напълно измислен персонаж) си кореспондира с  Рихард Щраус, очаква нова пиеса, ако не от Ибсен, то поне от Бертолт Брехт и се дразни на Съмърсет Моам, да не говорим, че нахално се фука с любовните си забежки с една от звездите на Холивуд по това време – Лорета Йънг, докато очаква Коко Шанел и Джон Галиано да нарисуват скиците за костюмите на новото му представление. И още един съществен детайл, който поне на мен ми е безкрайно забавен: главната героиня Лили Гарланд (отново измислен персонаж) току-що е спечелила онази плешива статуетка, с която Академията за кино удостоява най-изявилите се творци. Това е и самият исторически факт – едва на следващата година (защото действието в пиесата се развива през 1933 г.) Уолт Дисни за първи път публично нарича наградата „Оскар”. Кен Лудвиг е автор с брилянтно чувство за хумор, пиесите му са низ от абсурдни и нелепи ситуации, в които постоянно попадат героите му – смели наследници на най-доброто от клоунадата и немите филми.

Като цяло пиесата е едно забавно и шеметно обяснение в любов на автора към актьора и неговия труд. Главните герои са суетни,  тщесловни, меркантилни, егоисти, кажи-речи изградени са от слабости и пороци, но само да им замирише на театър и изведнъж рязко се променят – гърдите им се изпълват със страст и вяра, а мислите им литват – волни, красиви, недостижими.

Мисля, че не познавам друга пиеса, в която авторът да изразява подобно благоговейно преклонение към актьора като явление и творческа природа. И всичкото това облечено с неудържимо чувство за хумор.

- Какво се случва на този „Експрес 20 век”?

- Експрес ХХ  е  нарицателно за Америка, както Ориент експрес е бил за Европа. Експрес ХХ е свързвал Чикаго с Ню Йорк и Бостън в началото на 20 век – най-бързата връзка, която е позволявала да се вземе разстоянието само за 16 часа и при това пътувайки с шеметната скорост от 97 км/ч. Това е един луксозен влак, в който на времето са пътували всички известни личности - като почнем от мафиотските босове, Франк Синатра, кино звездите. Този влак е бил последният писък на модата.

Кой ще се качи в нашия Експрес ХХ ли ? Пътниците са един театрален продуцент – Оскар Джеф (Добрин Досев), и неговата възлюбена – Лили Гарлънт (Маргита Гошева).  Те са били любовници дълго време. Работили са заедно, но тя го е напуснала и е отишла да снима в Холивуд. Току-що е спечелила „онази гологлава статуетка”, а неговите спектакли пропадат все по-надолу. За да си върне Лили, ако не в леглото, то поне на сцената. Освен тях във влака са нейният любовник – самодоволна ходеща реклама на човешката тъпота, амбициозната и неуморна негова секретарка, която няма да миряса, докато не забърка поредния скандал, при това в компанията на алкохолик ирландец, който не е близвал от десетина минути, страхлив прелюбодеец и неговата палава секретарка, угрижен началник-влак и вманиачен по апокалипсиса душевно болен, любознателен шафнер-новобранец и напълно заблуден немски актьор самодеец. Както виждате – колоритна компания, в чиято среда чистосърдечният смях е гарантиран.

- Вие как открихте текстовете на този автор?

- Преди 5 години в Сатиричния театър правих една друга негова пиеса „Тенор под наем” и така започнах да работя с текстове на Кен Лудвиг. Харесвам творбите му, много ми импотнира като автор. Има великолепно чувство за хумор – хем ситуационно, хем изведено на много красив език. Има много английски хумор вътре, което много ми харесва.

- Как подбрахте актьорите и в каква кондиция намирате трупата на театъра под тепетата?

- Гледал съм актьорите, които избрах в разпределението. С всички тях работя за първи път.  Пловдивският театър е страхотен, много се радвам, че мога да работя с колегите.

- Мнозина ваши колеги казват, че комедиен спектакъл се поставя много по-трудно… Така ли е?

- Добрият текст е основна предпоставка, но много важно е и как ще бъде направен спектакълът. За жалост все по-често се случват трупи и представления, които просто научават текста, разчитат на заложеното от автора и на естрадни смешки.  Под естрадни смешки разбирам – всеки прави, каквото знае да прави, дали ще се изплези, дали друго, и така се очаква да се получи смешен спектакъл. А в добрата комедия най-важното са оценките – нещата трябва да се оценяват. Тези оценки придвижват действието напред.

- Тези занижени критерии по отношение на нивото на комедийните спектакли не правят ли публиката недоверчива?

- Убеден съм, че когато публиката влезе и види едно добре направено представление, тя задължително го оценява. Казвам го от опит, обичам да поставям комедии и основно това правя. Виждам как не е задължително да има така наречената мечка, за да влезе публиката. Достатъчно е актьорите да се отдадени, весели, с добро настроение и нещата се случват, трудно, но се случват. Важното е хората, влезли днес на театър, да си тръгнат влюбени и въодушевени, те  ще се предадат възторга си на своите приятели, и съответно те на свой ред ще влязат в залата, защото са чули, че представлението е страхотно. После и те ще предадат нататък. Това е единственият възможен път, само че ти на сцената трябва да си честен и виртуозен.

- Като погледнете националния театрален афиш, кои са добрите примери за добре направена комедия?

- Ами ето тук – на „Сцена на кръстопът”, гостувахме с една комедия „Камъни в джобовете” и мисля, че всички, които гледаха представлението, са много влюбени в текста и актьорите.  Няма колега, който да го е гледал и да не признава, че му се преиграва в него, още докато гледа. Най-скромно ще бъде да спра дотук, без да изреждам представления на колеги, защото ме е страх да не пропусна някого.