На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.  

Ако можем да се пренесем в 20-те години на миналия век в нощен Париж, ще се потопим в атмосферата на една бохемска епоха, в която писатели, художници, танцьорки и режисьори се забавляват в нощните клубове, звучи джаз, а богаташи охолно задоволяват капризите си, харчейки безразборно. Това е времето, в което изгрява звездата на големи знаменитости като Ърнест Хемингуей, Пикасо, Коко Шанел, Салвадор Дали и Скот Фицджералд. А те постоянно са в компанията на знойни и забавни жени, като прочутата муза и съпруга на Фицджералд - Зелда, жена с огромен талант и трагична съдба.

През лятото на 1918 година в клуб в Монтгомъри, Алабама, две младости се срещат. Два погледа си прокрадват път сред тълпата от пияни, потни, танцуващи, щастливи и очарователни хора. Зелда среща Скот. И това съвсем скоро ще промени света, разбиранията за литературата и любовта. Ще се роди „Ерата на джаза“. В онзи момент земята просто спира да се върти и госпожица Сейър среща младия офицер Франсис Скот, който не наподобява нищо познато. Колосана бяла яка, изразителна челюст, чувствен поглед и така изтънчено поведение, че няма как малката красавица да не попадне в капана.

Роденото в Монгомъри момиче е олицетворението на живота като празник. Тя умело си играе с него като с диво животно, като грациозна котка. Зелда произлиза от богато семейство с положение, което ѝ позволява да се впусне в по-сладката страна на живота. Пуши, пие, танцува чарлстон, носи революционния за времето си цял бански в телесен цвят, а отдалеч изглежда, че от водата излиза истинска гола русалка. Като студентка написва следното признание:

"Обичам да се возя на мотоциклетите на момчета, да дъвча дъвка, да пуша на публични места, да танцувам, да пия ликьор и джин, да бродя нощем на плажа, да се къпя с момчета на лунна светлина, а на сутринта да давам вид, че нищо от това не е било!.."

Безгрижният живот в щата бързо омръзва на Зелда и точно в моментите, в които всичко изглежда скучно и изгубено, невидимите ангели изпращат Скот. 

Франсис Скот Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота. Притежава само интелекта, обноските и чара си. Няма заможни родители, процъфтяващ бизнес или обещаващо бъдеще. 

Скот моментално попада в плен на "демоничната" й натура. Написва в дневника си:

"Обичам я, и това е началото и краят на всичко!"

По онова време той е никому неизвестен писател, и когато предлага сърцето и ръката си на Зелда, тя му отказва. Променя решението си след като излиза романът му " Отсам рая" /1920 г./, и той буквално за дни се превръща в бестселър. Само след седмица двамата със Скот се женят. Сватбата им е прекрасна, младоженците буквално се къпят в блясъка на славата.

Понякога семейство Фицджералд прекалява с алкохола и тихите интелектуални разговори се превръщат в кавги, но това е просто резултат от комбинацията между любовта, питиетата и силните характери. Две години по-късно им се ражда дъщеря. Семейството заминава за Франция, където Скот Фицджералд написва "Великият Гетсби" /1925 г./. Зелда започнала да се занимава с рисуване и танци - взимала уроци по балет. Постигнала такъв успех, че през 1928 г. я поканили да танцува заедно с Кралския балет в Италия.

Новият континент озадачава с предградията си и очарова с пищните си салони и достъпните срещи с интелектуалците на града. Предстои да бъде създадена една от най-емблематичните творби в историята на американската литература. Скот споделя със съпругата си, че този път ще достигне потенциала си. Дори ще го надмине. Писателят се обсебва от идеята за най-великата творба на живота си и прекарва почти всяка свободна минута в писане. В привидното спокойствие на очарователната Франция безвремието и монотонният живот сякаш обезсмислят съществуването на Зелда.

Тя вече не е онази красива и леко пияна влюбена жена. Вече е майка и съпруга, която понякога търси утеха в литературата и рисуването, но това не я откъсва от самотата. Зелда започва да прекарва следобедите си край плажа пред вилата. Там често среща млади пилоти, които също търсят своите утехи в бреговете. Един от тях се казва Едуар Жозан. Той й дава усещане за семпла радост, което толкова й липсва. Тя се превръща отново в онази небрежна южнячка, която приказва на плажа с господин Жозан. Сладките приказки с новия мъж карат Зелда да вникне в смисъла на брака. Вижда онзи Скот, който вече не желае да бъде интимен с нея. Не докосва ума и сърцето й. Отделя време и енергия единствено за романа си. И тя започва да се пита дали има смисъл да продължава да живее така. Отива при съпруга си и прави опит да проведат страшния разговор за връзката си. Следва спор, в който Зелда заявява, че не желае повече да е принцесата на джаза.

В европейската столица двойката среща множество творци и знаменити фигури. Т.С.Елиът, Шерууд Андерсън, Езра Паунд, Гъртруд Стайн и, разбира се, Ърнест Хемингуей. Младият творец е по-различен и груб в творчеството си, но заедно със Скот откриват нещо помежду си и слагат началото на силно мъжко приятелство, което ще доведе до омраза между Зелда и Хемингуей и до горчиво съперничество между двамата писатели.

Скот и Ърнест стават чести гости в дома на Гертруд Щайн, където говорят за изкуство, след което отиват в някоя кръчма да  пият заедно. Говорят за жени, за спорт, за книги. Малко по-късно Скот ще сравни Хемингуей с Достоевски и в писмо до другаря си ще напише: „Моите поздравления и за големия успех на „За кого бие каманата“. Страхотно ти завиждам, казвам го без никаква ирония.От всички европейски писатели винаги съм харесвал най-много Достоевски заради неговата неудържима притегателна сила. Завиждам ти и заради това, че сега ще имаш време да се занимаваш с това, което искаш.“ Двамата творци стават толкова близки, че Зелда започва да ненавижда приятелството им. Един ден пита Скот дали няма хомосексуално увлечение към Хемингуей. Съпругът й не може да понесе обидата и за да докаже възхитата си към съвършенството на женското тяло, преспива с проститутка. Хемингуей от своя страна твърди, че Зелда пречи на огромния потенциал на Фицджералд.

Когато третият роман на Скот "Великият Гетсби" не среща очаквания успех на предшествениците си, авторът навлиза във фаза на алкохолна зависимост, а Зелда губи себе си във вманиачаването по идеята да стане прима балерина (която има от дете), приключила с нервен срив, който я откарва на едногодишна хоспитализация в Швейцария (юни 1930 - август 1931). Писмата, които си разменят в този период, са доста язвителни, на моменти дори заядливи: "Съсипахме себе си", пише й Скот. "Моля те, не ми приписвай вина", веднага се опълчва Зелда и скоро след това му пише: "Започни с каквото там е нужно, за да се разведем незабавно." Но съпругът й не е съгласен: "Обичам те с цялото си сърце, защото си моето собствено момиче и това е всичко, което зная и познавам." Зелда приема мълчаливо. "Аз съм по-добра. Ужасно е губиш ума си."

Дори след края на лечението в Швейцария, Зелда прекарва следващите пет години със Скот и Скоти, но само от време на време - през по-голямата част от времето е на хоспитализации в различни заведения в Щатите. Диагностицирана с шизофрения, лекарите й забраняват да танцува и Зелда открива убежище и временен лек в картините и писането (дори работи по втори роман).

През това време Скот също тръгва към своето дъно. Все по-често е пиян и все по-рядко твори със същия заряд. Приятелството с Хемингуей бавно започва да се превръща във вражда. Някогашният блестящ и усмихнат писател сега е затънал в дългове и търси изход от творческата бездна, в която е пропаднал. През 1937 година Скот се завръща в Америка и заживява в Холивуд. Там той дели покрив с Шейла Греъм, която се занимава със своя клюкарска рубрика.

На 21 декември през 1940 г. Зелда се прибира за малко у дома, в Монтгомъри, Алабама. В този момент тя получава новината, която слага край на живота й такъв, какъвто го е познавала. Скот е починал от инфаркт. Ръкописът на последния му роман лежи на някое бюро недовършен и Зелда никога повече няма да усети сладостта на вечната и неразумна младост. Ще живее още осем години в празнината на настоящето.

На 10 март през 1948 година Зелда се намира в поредната болница и спи заключена на последния етаж  в очакване на поредната шокова терапия. В същата нощ сградата избухва в пламъци и пожарът отнема живота на златното момиче на Скот. Превръща се в част от вечността, слагайки край на легендата за Скот и Зелда. Мъжът и жената, които се обичали така силно, че се разрушили от любов.

Всъщност, романът му "Нежна е нощта" е посветен на тази трагична любов.Съдбата е жестока и към двамата. И двамата се раждат в добри и талантливи - бъдещето изглежда прекрасно, но съдбата е решила друго...