На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.   

Тя е на 18 години, красива като видение – водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, създадени за целувки.

Момичето с тъжните бадемови очи. Така я описват мъжете, които са имали шанса да бъдат част от сърцето ѝ. Вглъбена и търсеща, витална и непокорна, нежна и дръзка – такава е поезията на една от най-въздействащите и талантливи български поетеси – Яна Язова, роден на днешната дата през 1912 г. Талантът блика дори от първите й неумели стихове, които му занася в пет ученически тетрадки.

Колкото възхвалявана заради огромния ѝ талант, толкова и оплювана заради скандалната ѝ любов с един от най-изтъкнатите литературоведи на миналия век – Александър Балабанов. Може би тъкмо поради това нейното творчество остава незаслужено дълго тънещо в забрава.

Той е на 51 г. нисък и небрежно облечен, разсеяността му е повод за десетки вицове, ексцентричното му поведение и остър език са му спечелили безброй почитатели и врагове. Но пък е гениален!

Днес поезията на Язова е призната за едно от най-върховните постижения в българската литературна класика. Нейните стихове се отличават с изключително високата си художествена стойност. Стихове, които пленяват, завладяват мисълта, покоряват до последната буква.
През 1930 година никому неизвестната абитуриентка от Първа девическа гимназия в София Люба Ганчева занася стиховете си на международно известния учен и интелектуалец Александър Балабанов. Той редактира вещо и с много любов първата й книга „Язове”. Измисля и псевдонима Яна Язова. Стихосбирката става сензация, ученичките я рецитират наизуст. Критиците я величаят като „гениалното дете на българската литература”, а сплетниците са във възторг от връзката й с професора. Любовта им е страстна, безпощадна и обречена от самото начало. Тя скандализира не само литературния и академичния свят.

Наричат Язова „единствената правописна грешка на Балабанов”. (Професорът е известен с предаността си към правилната граматика и неведнъж е бил залавян от полицията да поправя изписани върху стените лозунги – б.а.). Карикатуристите злостно се упражняват върху силуетите им - изящната като тръстика девойка и валчестия световно известен учен. Любовта им ескалира до обществен скандал. Едни му се чудят на акъла, други му се подиграват, трети му съчувстват, четвърти завиждат. Понякога в няколко вестника едновременно излизат ехидни рисунки: елегантна девойка с кожа от лисица на изящната си шия се извисява над неугледния професор.

Съпругата му, австрийката Лия, го шантажира с двете им дъщери и излага с гръмовни публични скандали ученият със световен авторитет. Родителите на Яна – скромни учители от добро потекло, са съкрушени. 33-годишната разлика във възрастта им е любима тема на столичните злобари, която те с наслада преживят. Дори царският двор е ужасен, а по вечерните партита се шушука за морал и грехопадение. Въпреки огромната си любов, Язова и Балабанов се нараняват взаимно, казват си непростими неща, разделят се и се събират, терзаят душите си и изгарят в любовен плам. Срещат се по тайни квартири, открадват си няколко дни в провинцията или в чужбина, разменят си тонове любовни писма. 

Проф. Александър Балабанов осуетява брака й с милионера Джон Табаков и тушира в зародиш чувствата й към художника Марио Жеков, но никога не събира смелост да се разведе. Странната им любов оцелява 15 години... Ученият и поетесата използват антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата заедно са Мойра - старогръцки код за голяма любов и неразделност. През 1932 г. излиза стихосбирката „Пролетта на Мо”, в която прозират чувствата им, а по-късно и прозата „Мойра”, от която бликат горест и любов.

Отношенията между Яна Язова и проф. Балабанов и бездруго са бурни. От една страна, професорът брани литературното й реноме – истински блестящ рицар, вярно – пораздърпан, позакръглен, но с език, остър като меч. От друга, я ревнува ужасно. Да му влезем в положението. Всеки, особено мъж, видял Яна в тези години, остава запленен от красотата й. Тя е като оръжие за масово поразяване с високата си гъвкава фигура, ореола от черна бухнала коса, блестящи присмехулни очи, съвършени пълни устни и ослепителна усмивка. И поразява не само в София. След нейно гостуване в Белград известният интелектуалец Александър Илич я описва като брезово клонче, притежаващо нежна и утопична женственост. „Само ритъмът на екстаза е могъл да извае една така стройна снага“, отбелязва той, наред с качествата й на поетеса. При гостуване в Прага е поканена на вечеря в чест на Анри Бордо, известен за времето си френски писател. На вечерята обаче всички гледат не мосю Бордо, а Яна Язова. Французинът също не може да свали поглед от нея. Пита коя е тази хубава жена с чудна коса и я кани да седне до него.

Връзката им се превръща в класически любовен триъгълник, когато през 1937 г. Яна заминава за Париж да учи френски. Записва се в Сорбоната и наема квартира близо до Люксембургската градина. Тогава е на 25. Запознават я с висок пъстроок мъж, 34-годишен и много богат – инженер Игнат Табаков. Той е в Париж, за да купи машини за плетачната си фабрика в България. Табаков се влюбва на момента, не след дълго й прави предложение за женитба. Нарича я Джойс, тя него – Джон. Яна се „жалва“ в писма до своя приятелка, че я отрупва със скъпи подаръци – палто от черно моаре, рокли по последна парижка мода. Насрочена е дата за сватбата през декември в Рилския манастир. За кум е поканен самият Балабанов. Но професорът не е готов да пусне любовницата си. Буквално като герой от Молиерова комедия той измисля какви ли не хитрини и капани, за да раздели Яна от Джон.

Година по-късно Яна е отчаяна от липсата на развитие с развода на мъжа, когото обича, затова заминава при художника Марио Жеков в Созопол, един от многото й ухажори. Повечето мъже, които са я срещали, в спомените си я описват като момичето с тъжни бадемови очи. Балабанов е искрено потресен от случващото се, не спира да й праща писмо след писмо, но на нито едно не получава отговор, във всяко едно от тях си личи нежността, която изпитва към нея: "Целувам всички сребърни звънци в гласа ти."

Безсилен от положението, подкупва лодкари и наема лодка, с която собственоръчно гребе до Созопол.

И тази нейна връзка е провалена след дълги молитви и увещания. Ето защо няколко месеца по-късно тайно се омъжва за Христо Йорданов, швейцарски възпитаник и директор на Pадио „София“. След 16 години брак той умира и Яна Язова остава сама до собствената си трагична смърт.

Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат социалистическия реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“, но заради невписването й в политическия живот той е отхвърлен. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – “Александър Македонски. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е завършена до края на 1944-а, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения, тя е напълно изолирана и отритната от обществото. Предишните й приятели я оставят, защото се опасяват, че ако името им се свързва с нейното, може да ги сполети сходна съдба. Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й, на ул. “Раковски” 161 (там днес има нейна плоча), измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно отровена преди това. Всичките й вещи са плячкосани – книги, ценни ръкописи, бижута, цял един живот е ограбен и продаден на търг. Литературният историк Петър Величков твърди, че от част от тях се възползва Николай Хайтов и издава нейни творби от негово име. Това засега не е доказано на 100%, както и виновникът за смъртта й.