На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка, разказва TrafficNews.

Това е историята на една обречена, трагична и крайно сложна любов, която, макар че ражда литературни шедьоври. Това е историята на Яворов и Лора, чиято любов е коктейл от страст, ревност и опасни мисли, а специалната съставка в него се казва Мина.

Лора Каравелова е едва 27-годишна, когато трагично отнема живота си.

За любовната история между нея и поета Пейо Яворов се говори и до днес и е ясно, че причината за смъртта и на двамата е именно тяхната пламенна любов, граничеща с лудост. 

На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, дъщеря на видния политик Петко Каравелов, който освен, че е брат на писателя Любен Каравелов, е бил и четири пъти министър-председател на България. Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир и въпреки че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина, изследователите на символиста са категорични, че творецът е силно привлечен от Лора още от тази първа среща. Лора Каравелова е млада, красива и добре образована. Тя учи в чужбина – първо в католическия пансион "Нотър Дам дьо Сион" в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия. Пребиваването и извън България я среща със западните ценности и изостря свободния ѝ дух. Според много от съвременниците на Лора обаче животът извън пределите на родината поражда у нея и разкрепостено поведение, което при прибирането ѝ у дома се сблъсква с все още патриархалното в по-голямата си част българско общество.

Тя също му е метнала око, но отначало отношенията им не търпят никакво развитие – първо, защото поетът още е влюбен в Мина и второ, защото майката на Лора изобщо не мисли, че е добра партия на дъщеря й. Причината да не го харесва е най-вече грозотата му (ето пак!), която особено се набива на очи на фона на свежата и привлекателна външност на едно 19-годишно момиче. Екатерина Каравелова намира по-“свестен” и прилично изглеждащ мъж на дъщеря си в лицето на доктор Иван Дянков. Обаче Лора, каквато е индивидуалистка и не признава тесногръдите български нрави, признава пред своя приятелка, че не го обича, понеже двамата нямат нищо, което да ги свързва. Логично бракът им приключва през юни 1912 г.

Понеже разводът е станал по нейна вина, църковният съд й налага двугодишно безбрачие.Това колко е разкрепостена за времето си Лора доказва като се омъжва за Яворов въпреки показания й от църквата червен картон.

463 дни и нощи - точно толкова трае бракът между Лора Каравелова и Пейо Яворов. Венчават се на 19 септември 1912 г. Веднага след церемонията вместо да потеглят на меден месец, Яворов заминава за Македония. Колкото и парадоксално да звучи, най-щастливи от тези 463 дни са точно дните, през които Яворов е в Македония по революционен бизнес. Писмата, които съпрузите си разменят, са изпълнени с повече любов и интимност, отколкото тези в последвалото им физическо съжителство. Той я нарича “мила женице” и я целува “хиляди пъти”, а тя му отвръща с “мой мили, скъпий, единствений”. Докато Лора очаква с нетърпение съпругът й да се завърне, също като една грижвона птичка стъкмява семейното гнездо, обзавеждайки със старание и вкус жилището им на “Раковски” 126. В дните на очакване тя не мечтае за нищо друго освен да се грижи за Пейо и да остареят заедно.

Какво обаче не е наред, когато се събират отново? Причината за постоянните скандали в извън епистоларните им отношения е чудовищната по размери ревност на Лора, която се проявява и при най-малкия повод. В един такъв “повод” се превръща г-жа Дора Кондова, съпруга на писателя Михаил Кремен, която нееднократно си позволява открито да флиртува с Пейо. Лора, разбира се, не иска и да чуе, че “не е това, което изглежда” и при поредния скандал взима пищова на мъжа си и се прострелва в гърдите. Денят е 29 ноември 1913.

Символистът пък опитва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасен от перспективата да живее без любимата си. Кървавата драма в Яворови "подпалва" столицата. Благодарение на пресата повечето софиянци са убедени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Приятелите му отхвърлят тази версия. Междувременно поетът е не само заклеймен от обществото, но и прогресивно ослепява вследствие на неуспешния му опит да сложи край на живота си. Срещу Яворов започва срамно дело за убийство и въпреки множеството доказателства за невинността му той е признат за виновен. Това в комбинация с ослепяването му напълно отчайват поетът. Загубата на надежда и желание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров: "Ти знаеш ли, че днес паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И трябва да е било забавна картина за минувачите: виждам ги как се хилят... Нищо не чакам! Ти само кажи искаш ли да ми помогнеш да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да протягам ръка за милостиня от публиката, която излиза от представление. Аз пак те моля: дай ми от твоите най-сигурни средства - да свърша със себе си... Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си само ако се убедя, че ме чака пълно ослепяване."

Докато тече срамното дело, Яворов затъва все повече в безпаричие и отчаяние. Предприема пътуване до Виена, целта на което е да се лекува при тамошните очни лекар. Но без резултат. За разлика от зрението му, което постепенно изчезва съвсем, обществената омраза към “поета-убиец” се разраства. В студената и неприветлива стая, която обитава, го посещават само малцината останали близки хора – Тодор Александров, Асен Златаров, д-р Кръстев. Пред тях той споделя, че сънува Лора всяка нощ. Когато на сутринта става и запалва цигара, продължава да мисли за нея. А спомените за нея са по-непоносими от всичко останало – от мизерията, омразата, дори от унижението. Какъв… Къде е изходът?

На 16 октомври 1914 г. Атанас, братът на Яворов, отива на лекции. Останал сам в къщата, поетът заключва вратата на стаята си, изпива чаша вода, в която е разтворил отровно прахче, ляга на кушетката и за по-сигурно този път налапва дулото на револвера.

Оставил е няколко предсмъртни писма, в едно от което се извинява, че създава неприятности.