Интервю на Парашкева Иванова, TrafficNews.bg

Знаете ли как футболната топка попада в България? А как се е появил спортът в родината ни? Чували ли сте името на Луи Айер? Вероятно отговорът и на трите въпроса е НЕ. Но всъщност и трите са свързани.  

В края на 19 век по молба на България, Швейцария изпраща в България  десетина учители по гимнастика, с ред които Луи Айер. Отдаден на любимото си занимание – спорта, Айер опознава нашия народ, оценява неговото достойнство и се влюбва. Той въвежда в българското общество, спортове като лека атлетика, бокс и т.н. и учредява първите спортни дружества, наричани „Юнашки“.

Началото на Балканската война сварва Луи Айер като учител в Русе. Знаейки за какво точно се борят сънародниците от новата му родина, той се записва за доброволец, изнася една маса пред училището и заедно със своя син започва да записва и други, желаещи да се борят за освобождението на българските земи. Сформираната войскова част от негови възпитаници остава в историята като „Юнашки легион“ и взема дейно участие в състава на македоно-одринското опълчение. Самият той проявява огнена храброст и доблест, произведен е в чин офицер и награден с два кръста за храброст. Луи Айер защитава България и в Междусъюзническата война. А след края ѝ, когато френскоезичната преса започва да залива родината ни с помия, той написва истината в своята книга „Pro Bulgaria” и я издава на френски език. Това му спечелва слава из цяла Европа. За съжаление, някои концепции в българската историография стават причина името му да е все по-малко познато. А неговата „Pro Bulgaria” повече от 100 години не е издадена на български език. 

Днес, 105 години по-късно, читателят вече може да разлисти книгата на български. И това, което ще му каже поручик Айер, ще го накара да се замисли каква история сме учили и защо? Книгата е преведена по инициатива на адвокат Станислав Станев от Пловдивската адвокатска колегия. Той и хората, ангажирани с това родолюбиво дело, организират експедиция , в която търсят гроба на Айер край Дойран.  

 - С какво книгата „Pro Bulgaria” е ценна за съвременното общество? Каква е причината да се заемете с нейния превод? 

 - „Pro Bulgaria” e една емблематична за българската история книга. И не само заради нейното съдържание, а и заради факта, че повече от 100 години не само че не се намери ентусиазъм да бъде преведена на български език, а и поради това, че повече от половин век заблудите, срещу които нейният автор се бори, са част от уроците по история, които всички сме учили. В тази връзка „Pro Bulgaria” е ценна, защото - макар и на повече от 100 години, тя продължава да бъде актуална – този път в битката за събуждане на националното самочувствие. 

Преводът, като много хубави неща, се получи от един приятелски разговор с моя добър приятел Димитър Ангелов, докторант по международно право и международни отношения за личността на Луи Айер, неговия принос към България и, разбира се, за книгата. В хода на разговора, той намери книгата в интернет и тъй като е франкофон, прочете първите няколко изречения. Ентусиазмът в думите означаваше две неща:  първо, че книгата си заслужава, и, второ, че тя ще се появи и на български. 

  - Името на Луи Айер не е сред най-популярните в българската история. Какво трябва да знаем за него? 

- Луи Айер е швейцарец, учител по гимнастика. Заедно с десетина свои сънародници той пристига в България в края на 19. век и започва да учи младите българи на спорт. Луи Айер популяризира леката атлетика и бокса в България, той донася и първата истинска футболна топка. 

Избухването на Балканската война го заварва като учител в Русе. Научил за нея, той слага една маса пред училището, изважда българското знаме и лично започва да записва доброволци. Изключителният му авторитет увлича много негови възпитаници – спортисти (юнаци, както са наричани тогава). Сформира се така нареченият “Юнашки легион“, който участва в състава на Македоно-одринското опълчение. Луи Айер взема участие и в двете Балкански войни. Личната му храброст и показаните бойни умения, стават причина той да бъде произведен като офицер и награден с два кръста за храброст. 

 - Освен  че е поставил основите на спорта в България, швейцарецът е проявил изключителен героизъм , включвайки се като доброволец на фронта по време на Първата балканска война. Защо, според вас, един чужденец пролива кръвта си за друга страна? 

- Луи Айер е спортист, човек, който се е научил да се бори, но и да уважава достойнството, честната борба и правилната кауза. Живеейки с нашия народ, вижда скромното достойнство на обикновения българин, неговата доброта, както и правотата на каузата, за която се бори. Като човек, издигнал в култ достойнството и справедливостта, Луи Айер смята, че е негов дълг да помогне в благородното дело. Иго прави в три поредни войни. Всъщност, мисля, че не е пресилено да се каже, че Айер се формира като един истински българин, който обаче не страда от излишна скромност. 

Действително, Луи Айер се записва като доброволец и в Първата световна война. Тъй като след „Pro Bulgaria“ неговата известност в Европа го прави скъпоценен, българският генерален щаб се опитва да го „спаси“ като го зачислява в обоза. Айер обаче иска да помогне – да даде това, което е по-силите му в името на каузата. Острият му протест му помага да отиде на фронта – на една от тежките, но покрили се със слава позиции – Дойранската.  Луи Айер угасва във военнополевата болница, недалеч от езерото. 

- Книгата „Pro Bulgaria ” е своеобразно продължение на патриотизма на Айер. В нея той защитава България, която вече има имиджа на агресор в Европа. Успява ли Айер да промени това впечатление? 

- „Pro Bulgaria” е едно усилие, усилие, което се дължи не само на патриотизма на Айер към неговата втора родина. Книгата е ангажиментът на достойния човек към истината. Луи Айер е запознат с откровените манипулации във френскоезичната преса в Европа. Като офицер, като човек и като българин прави това, което е по силите му, за да спаси истината от гаврите, с които тя е засипана. Интересно е да се отбележи, че „Pro Bulgaria” е труд, който се появява без държавна или друга помощ. Тя е продукт на личните усилия на Айер, който цели само и единствено ИСТИНАТА (както сам я изписва – с големи букви). „Pro Bulgaria изпреварва Карнегиевата анкета и изследванията на проф. Любомир Милетич. Книгата е издадена с лични средства на Айер, а приходите от нея са предназначени за инвалидите от войната. За съжаление силите на Луи Айер не са достатъчни, за да заличи последиците от „хибридната война“ срещу родината ни. Неговата категоричност обаче спечелва лична слава за него самия и е доказателство, че когато човек търси истината, няма какво да го спре. 

 - Преди седмица представихте книгата в Пловдив, предстои да го направите и в Стара Загора. Има ли интерес към нея? 

- За наша радост, както на представянето в София, така и в Пловдив, имаше сериозен интерес. Очакваме той да не е по-малък и в Стара Загора, откъдето са двамата преводачи. Интересно е да се отбележи, че самата новина, че тази книга, свенливо неглижирана от официалната историография, е преведена на български, предизвика сериозен интерес и в социалните мрежи. Хората, които имат жажда да знаят повече за историята си от това, което десетилетия наред им поднася доктрината, реагираха с ентусиазъм и възторг на „Pro Bulgaria”на български език. 

 - Мислите ли , че Луи Айер трябва да бъде част от историята, която българчетата изучават в училище? 

- Луи Айер е една велика личност, не само защото се е бил за България или защото е написал книга в защита на родината ни и не само за това, че той поставя началото на спорта тук. Той е велик, защото обладава всички качества на достойния човек. Смятам, че забравата, посипала името му, е нещо, което незабавно трябва да се поправи. Десетилетия наред учехме за стотици личности кой с някакъв, кой с малък принос към България или (както се оказва напоследък) кой с антипринос. Е, ако искаме историята да бъде наука, а не идеология, трябва да си припомним за личности като Луи Айер и не просто да учим за тях в училище, а те да бъдат пример в израстването на поколенията. 

- Как организирахте превода, кой ви помогна? 

- Преводът е дело на Димитър Ангелов и на адвоката от Пловдивската адвокатска колегия Евгени Иванов. Двамата са възпитаници на старозагорската езикова гимназия „Ромен Ролан“ и говорят свободно френски. А самият Евгени Иванов има изключително високо ниво на езика.

Предговорът и бележките са дело на адвокат Янко Гочев, също член на Пловдивската адвокатска колегия. Адвокат Гочев е изключително популярен сред хората, които се интересуват от история. Той има издадени няколко книги, в които показва историята на България от различен ъгъл. Той е и една от причините имената на велики личности като генерал Иван Колев да станат популярни в българското общество, въпреки че официалната историческа наука е още свенлива. Янко Гочев е изключително задълбочен историк и сме щастливи, че той се съгласи да участва в тази инициатива.

Корицата е дело на архитект Силвия Ангелова, сестра на Димитър Ангелов. А езиков редактор е Ганьо Ганев от Стара Загора. Всички те се включиха с ентусиазъм и дадоха своя принос към книгата с любов и желание. Важно е да се отбележи, че всеки го направи абсолютно безвъзмездно – всеки беше запленен от желанието на Луи Айер да се знае истината. 

Разбира се, книгата стана факт и благодарение на спомоществователи, които откликнаха с желание.

Най-голяма подкрепа ни беше оказана от фондация „Българска памет“ на доктор Милен Врабевски. Една изключителен човек, който непрестанно прави страшно много неща, които са скъпоценни както за държавата, така и за обществото. Сериозна подкрепа ни беше оказана от дентална клиника „PTB Dental“. Двамата съдружници доктор Радослав Таков и доктор Станимир Банчев не за първи път откликват в такива благородни инициативи. Миналата година за първия учебен ден, благодарение на техния и на техни приятели и съмишленици ентусиазъм абитуриентите в Западните покрайнини получиха по един брой от том 7-ми от история на България. Подкрепа получихме и то Ротари клуб „Триадица“, както и от индивидуални дарители. Специална благодарност искам да изкажа и на Живко Иванов, също възпитаник на езиковата гимназия  и журналист в БНР Стара Загора. Той се включи с ентусиазъм в инициативата, помагаше ни във всичко. Той беше и част от екипа, който се отправи да търси гроба на Луи Айер, остатъци от който искаме да вярваме, че успяхме да намерим.