Пловдивската група Two Hours Away дебютира съвсем скоро на българската музикална сцена с авторска песен.  „Нямам сили”  дава сериозна заявка и само три седмици след премиерата е в Топ 20 на БНР. Талантливите пловдивчани изваждат от миналото “старото звучене”, за да го поизтупат от прахта и да му вдъхнат живот в новото време.

В сърцето на бандата са Александър Данев - вокали и китара, Константин Христов - китара и вокали, Евелин Демирев – клавишни и вокали, Симеон Гърнев – бас, и Кристиан Желев - барабани. Те са един юрист, един икономист и трима професионални музиканти, обединени от страстта към нотите.

Момчетата са преди всичко приятели, които споделят една обща любов – музиката. Това, че са толкова близки, ги вдъхновява и превръща изкуството им в чисто и истинско.

С Александър, Константин и Кристиан си говорим за музиката, а разтоворът се превърна в истинско приключение. Ето какво разказват те за себе си, групата и всичко общо между тях:

–Кои са Two Hours Away?

–Александър: Хора със сериозна работа, но в същото време романтици (смее се). Всичко започна от мен и Константин. По онова време още бяхме студенти. Аз учех право в София, а той - в Лондон, и поради часовата разлика се получи името Two Hours Away. Сега аз живея в столицата, а всички те са в Пловдив – пак е приложимо.

– Как се роди идеята да създадете група?

–Александър: Винаги сме се интересували от музика, общо взето цял живот. По стечение на обстоятелствата се запознахме  с Константин – тогава свирихме в едно заведение в Пловдив. На една и съща сцена имаше четири групи, аз бях в едната, той – в другата. Покрай музиката станахме близки, а сериозните ни интереси се появиха впоследствие. С него винаги сме искали да се занимаваме с музика, но поне ние двамата не можехме да решим дали да бъде основната ни дейност. 

–Константин:  Мисля, че по-скоро не можехме да решим как. Имали сме всякакви видове участия и сме пробвали всячески да изразим вижданията си. Докато не опряхме до писането. Не беше достатъчно просто да свирим. Горе-долу през времето, което Александър цитира – 10-11 клас, започнахме да се учим как се пише музика. А да хванем есенцията, ни отне доста време. Оттогава обаче не сме спирали.

–Как се срещнахте с другите момчета от групата – Кристиан, Евелин и Симеон ?

–Константин: Аз се прибрах да живея в България през 2016 г. Трябваше да преместя всичките си музикални занимания тук, а нямах среда. Започнах да търся по най-добре изпитания начин. Отиваш в клубовете, въртиш се по сешъните и откриваш хора, които те вдъхновяват. Човекът, от когото реших, че мога да науча много, беше Крис.

–Крис, спомняш ли си срещата ти с Константин ?

–Кристиан: Много добре си спомням историята. Аз и преди бях чувал за него. Целият ни опит в началото беше един любопитен процес. Нямало е напъни. Аз знаех добре какво прави той, явно и той добре е знаел какво правя аз. Уцелихме се по естествен път. Нали знаете онези моменти, които се подреждат като част от пъзел –просто пасва, не ти трябва да мислиш много. А нещата си вървят сами – нито ги дърпаш, нито ги тикаш.

–Дебютното ви парче „Нямам сили” вашето първо творение ли е, или умишлено избрахте него за старт?

–Алекс: „Нямам сили” е едно от първите ни парчета. Написахме и други песни, за които вече имаме свои виждания. Решихме, че най-добрият вариант да запознаем публиката с групата и музика, която ще прави бандата ни, е именно „Нямам сили”.

–Константин: Докато стигнем до тази концепция, пробвахме доста неща музикално. Бандата има еклектичен подход. С това се надяваме да можем да заинтригуване хората, за да им покажем колко много неща ни вълнуват в музиката.

 –Крис: Също така в това парче намерихме нещо, в което да се припознаем в сегашното време, на сегашното място.

–Какво да очакват слушателите ви оттук насетне?

–Константин: Имаме песни с рок звучене, соул звучене, поп парчета. Искаме тази бариера на влизане да отсъства. Т.е. хората да не се чувстват, сякаш слушат нещо недостъпно, но и да знаят, че не слушат поредното нещо. Иска ми се да знам, че песните ни могат да се възприемат лесно, но и да забавляват всички.

- Александър: Като всички наши песни ще бъдат на български език.

–Какво предпочитате – популярност или да бъдете вдъхновители?

–Кристиан: По-скоро второто. Смятам, че всички сме на едно мнение тук. Нас най-много ни вълнува, че правим това, което обичаме. Но с идеята, че може и да го хареса някой друг.

–Александър: А защо не и двете? Предполагам, че по-тесен кръг от хора се интересуват от типа музика като „Нямам сили”. Но ние сме подготвили за всекиго по нещо. 

–Имате ли вече поставени планове занапред? 

–Константин: Със сигурност искаме да дадем всичко от себе си да разпространим изкуството ни. Да стигнем до хората, на които им допада, да ги опознаем и те да опознаят нас. Да видим докъде ще ни отведе нашата музика.

–Кристиан: Дейността ни може да бъде описана като един контролиран хаос. 

 –Какво роля има музиката във вашия делник?

–Алекс: Тя ни окрилява и ни дава сила, да правим останалите неща. Като човек аз не съм толкова суров, колкото професията ми предполага, за да превъзмогна нуждата ми от музика. 

–Константин: Самото правене на музика е много хубаво, спонтанно. А когато го правиш с толкова близки хора, както е в нашия случай, няма по-освобождаващо нещо на света. 

–Какво ви вдъхновява?

–Крис: Вдъхновяват ни най-простичките неща. Когато стигнем до онзи момент, в който нищо не намираме, което всъщност е пренесено усещане от сцената, се обръщаме един към друг. Без значение дали ще говорим или свирим.

–Константин: За мен това е мерило дали съм на добро място общожитейски. Ако мога да намеря нещо красиво в обикновените неща, значи всичко друго е наред.

–Смятате ли, че нещо трябва да бъде променено в музиката в световен мащаб?

–Крис: Мисля, че не. Всичко се движи по естествен път и отива точно там, където трябва. Музиката, която ние харесваме – старата, тя се връща отново. 60-те и 70-те години отново идват, после ще си отидат и така. Всичко е един кръг.

–Каква е мисията на вашето творчество?

- Константин: Нишката е принадлежност. Борбата при нас е да отразим, това което чувстваме, а после някой да се припознае и да стане част от нашата малка общност. Това е също смисълът на изкуството.

- Алекс: Искаме човек да чувства нещо, когато слуша нашите песни. Да се припознава в тях, да изпита удоволствие.

–Кой работи с вас за цялостния образ на „Нямам сили” ?

–Кристиан: Режисьор на клипа е Жоро Ставрев, страхотен професионалист и истински артист. Това е неговата интерпретацията на песента ни. Имахме удоволствието да работим и с Владислав Мичев – тромбонист, жесток музикант. Човек с огромно въображение. Благодарим на всички.